37

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Тази статия е за 37-ата година от новата ера. За числото 37 вижте 37 (число). За други значения вижте 37 (пояснение).

<< 1 век >>
Czapek60.jpg
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
11 12 13 14 15 16 17 18 19 20
21 22 23 24 25 26 27 28 29 30
31 32 33 34 35 36 37 38 39 40
41 42 43 44 45 46 47 48 49 50
51 52 53 54 55 56 57 58 59 60
61 62 63 64 65 66 67 68 69 70
71 72 73 74 75 76 77 78 79 80
81 82 83 84 85 86 87 88 89 90
91 92 93 94 95 96 97 98 99 00

37 (тридесет и седма) година е обикновена година, започваща във вторник по юлианския календар.

Събития[редактиране | редактиране на кода]

През тази година Гай Цезар Германик (Калигула) става третият римски император
Граници на римската империя при смъртта на Тиберий (със зелено присъединените от него земи)

В Римската империя[редактиране | редактиране на кода]

  • Двадесет и четвърта (последна) година от принципата на Тиберий Юлий Цезар Август (14 – 37 г.).
  • Консули стават Гней Ацероний Прокул и Гай Петроний Понтий Нигрин.
  • Император Тиберий посещава Кампания, но здравето му се влошава бързо. След като се настанява в бивша вила на Лукул в Мизенум, той се разболява тежко и на 16 март умира.[1]
  • Гай Цезар Германик е приветстван като принцепс веднага след смъртта на Тиберий. На 18 март Сенатът приветсва Калигула като единствен принцепс въпреки завещанието на Тиберий, според което за сънаследници са обявени Гай Цезар и Тиберий Гемел. На 28 март сенаторите провеждат заседание, на което официално потвърждават новия император и анулират завещанието на Тиберий под претекст, че при съставянето на последната си воля той е бил невменяем.[2]
  • Калигула изплаща всички суми обещани в завещанието на Тиберий, като на преторианците дава двойно – по 1000 сестерций на човек вместо завещаните 500.
  • Калигула осиновява Гемел като свой наследник и го обявява за princeps iuventutis (принцепс на младежите).[3]
  • Антония Младша, баба на императора, получава всички привилегии и почести, с които се е ползвала Ливия Друзила, съпругата на император Август, включително титлата августа, която обаче тя отказва. Скоро след това, на 1 май, Антония умира.[3]
  • Месец септември се преименува (временно) в германик, в чест на бащата на императора.[3]
  • 1 юли – чичото на императора Клавдий става за първи път суфектконсул заедно със самия Калигула.
  • През есента Калигула заболява тежко от болест, която може да е засегнала психичното му здраве.[4]
  • Осветен е храма на Божествения Август.
  • Сватба и развод на Калигула с Ливия Орестила.
  • Към края на годината (или в началото на следващата) Тиберий Гемел е принуден да се самоубие или е убит.[4]

В Комагена[редактиране | редактиране на кода]

  • Калигула възстановява сина на последния комагенски цар Антиох като клиентски владел на Комагена след двадесет години пряко римско управление.[3]

В Юдея[редактиране | редактиране на кода]

Родени[редактиране | редактиране на кода]

Починали[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 397
  2. „The Cambridge Ancient History. Vol. X The Augustan Empire“, Cambridge University Press, 1996. стр. 221
  3. а б в г Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 398
  4. а б Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 399