Начална страница
|
НовиниНа 24 февруари 2022 година, в рязка ескалация на започналата през 2014 година Руско-украинска война, Русия напада своя югозападен съсед Украйна. Това е най-мащабният военен конфликт в Европа след Втората световна война. Въпреки очакванията Украйна да претърпи бързо поражение, въоръжените сили на страната оказват ефективна съпротива, спирайки руското настъпление след първоначалните му успехи в първите дни на кампанията. В началото на април руските войски се отказват от настъплението си към Киев и се изтеглят от северните части на Украйна, но военните действия продължават по другите направления на руското нападение. Руската тактика на масиран артилерийски обстрел на големи градове води до значителни разрушения и човешки жертви сред цивилното население, като особено тежка е обсадата на рускоезичния Мариупол, довела до хуманитарна катастрофа. Нападението и продължаващата агресия срещу Украйна от страна на Русия са осъдени остро и категорично от Общото събрание на ООН, ОССЕ, ПАСЕ, страните на Европейския съюз, включително България, както и от Великобритания, САЩ, Канада, Япония, Южна Корея, Австралия, Турция и много други страни и организации. На Русия са наложени безпрецедентни икономически санкции, а значителен брой международни компании прекратяват работата си в страната или дори се изтеглят напълно от руския пазар. Различни институции, сред които Международният наказателен съд, събират доказателства за извършените от руската страна военни престъпления, сред което масовите убийства в Буча. Повече по темата
Статия на седмицатаСръбско-българската война започва на 14 ноември (2 ноември стар стил) 1885 година, когато Сърбия, недоволна от осъщественото Съединение на Княжество България с Източна Румелия, обявява война на България. Българската победа в тази кратка война, наричана „капитаните побеждават генералите“, е предпоставка за международното признаване на Съединението на Княжеството с Източна Румелия. Съединението на Източна Румелия с Княжество България на 6 септември 1885 година не е добре прието от съседните малки балкански държави, тъй като с присъединяването на Румелия Княжеството удвоява площта си, с което изменя значително съотношението между силите на Балканите и се превръща в основен претендент за най-големия дял от наследството на разпадащата се Османска империя. След Съединението Гърция извършва незабавна мобилизация. Правителството ѝ заплашва Русия, Османската империя и западните Велики сили, че ще нахлуе в турската територия, за да присъедини части от Македония, като компенсация за териториалното разширение на България, тъй като няма обща граница с България и не може да иска преки компенсации от нея. Румъния също се опитва да получи териториално разширение в Южна Добруджа, но плановете на правителството на Йон Братиану не срещат одобрение от Германия, Австро-Унгария и Русия и след струпването на руски войски по източните граници на Румъния, румънският министър-председател тържествено заявява, че Румъния ще пази неутралитет по отношение на Съединението на Румелия с Княжеството. Сърбия, която има планове за хегемония сред славянското население на Балканите е категорично против Съединението. Крал Милан Обренович уведомява всички Велики сили още през 1881 година, че ще нападне България при едно евентуално съединение на Княжеството с Източна Румелия. На 9 септември 1885 година Сърбия мобилизира запасните чинове. В страната излизат стотици статии, книги и плакати с пропагандно съдържание срещу Съединението. Вижте още » Знаете ли
На 25 юни през…
Стани редактор на УикипедияУикипедия е свободна енциклопедия, която всеки може да редактира, развива и обогатява. Ако не знаете откъде да започнете, препоръчваме ви да прочетете помощната страница. Ако не сте сигурни как да започнете нова статия – опитайте помощта на нашия Вълшебник!Текущи съобщения/ Информация Избрани статии: гласуване за отстраняване на Ноам Чомски, приемане на Енидже Вардар
Идеи за нови статии за хора, родени на 25 юни: Гюстав Шарпантие (френски композитор), Херман Оберт (германски и американски ракетен конструктор), Ватрослав Мимица (хърватски сценарист и режисьор) [редакт., архив]
1000 статии: място: 7; рейтинг: 84.89; предложения: Организъм, Адолф Хитлер, Фредерик Шопен, Пирамида (архитектура), Скала, Волтер, Цвят (оптика).
|
Награди
Специална награда на БГ Сайт 2009 за Уикипедия на български език за принос в българското уеб пространство. | Отличителен знак „Приятел на архивите 2016“ от Държавна агенция „Архиви“ за Уикипедия на български език „за принос в популяризирането на архивни документи за личности и събития от българската история и ползотворно сътрудничество с архивите“. |
Сродни проекти
|