Нобелова награда за физика

Нобелова награда за физика
Присъждана за	За значими приноси към физиката.
От	Кралската шведска академия на науките
Държава	Швеция
Връчена за първи път	1901
Официален уебсайт	nobelprize.org
Нобелова награда за физика в Общомедия

Нобеловата награда за физика е награда присъждана ежегодно от Кралската шведска академия на науките. Тя е една от петте Нобелови награди, учредени през 1895 г. съгласно завещанието на Алфред Нобел. Наградата е най-престижното отличие, което един учен по физика може да получи. Церемонията по нейното връчване се състои в Стокхолм на 10 декември – годишнината от смъртта на Алфред Нобел.

Списък на лауреатите

До 2007 г. има 181 лауреати.

1900 – 09

Нобелова награда по физика, 1900 – 09

Година	Име	Тема
1901	Вилхелм Конрад Рьонтген	„В знак на признание за необикновено важни заслуги пред науката, изразени в откриването на лъчи, наречени впоследствие в негова чест“.
1902	Хендрик Антон Лоренц, Питер Зееман	„За изключителни заслуги в изследването на влиянието на магнетизма върху светлинното излъчване“.
1903	Антоан Анри Бекерел	„В знак на признание на изключителните му заслуги, изразени в откриването на естествената радиоактивност“.
	Пиер Кюри и Мария Кюри	„За изключителни заслуги в съвместните им изследвания на радиационните явления“.
1904	Джон Уилям Стрът, лорд Релей	„За изследване на плътността на най-разпространените газове и за откритието на аргона“.
1905	Филип Едуард Антон фон Ленард	„За изследователски работи по катодни лъчи“.
1906	Джоузеф Джон Томсън	„В знак на признание на заслуги в областта на теоретическите и експерименталните изследвания на електрическата проводимост в газове“.
1907	Алберт Абрахам Майкелсън	„За създаване на точни оптични инструменти и за спектроскопски и метрологични изследвания, изпълнени с тяхна помощ“.
1908	Габриел Липман	„За създаване на метода на фотографското възпроизвеждане на цветове въз основа на явлението интерференция“.
1909	Гулиелмо Маркони и Карл Фердинанд Браун	„За изключителен принос в създаването на безжична телеграфия“.

1910 – 19

Нобелова награда по физика, 1910 – 19

Година	Име	Тема
1910	Ян Дидерик Ван-Дер-Ваалс	„За работа над уравнението за състояние на газове и течности“.
1911	Вилхелм Вин	„За открития в областта на законите на топлинното излъчване“.
1912	Нилс Густаф Дален	„За изобретението на автоматични регулатори в съчетание с газови акумулатори за светлинни източници на маяци“.
1913	Хейке Камерлинг Онес	„За изследване свойствата на веществата при ниски температури, довели до получаването на течен хелий“.
1914	Макс фон Лауе	„За откритието на дифракцията на рентгенови лъчи в кристали“.
1915	Уилям Хенри Браг и Уилям Лорънс Браг	„За заслуги в изследването на кристали с помощта на рентгенови лъчи“.
1916	Наградата не се присъжда.
1917	Чарлз Гловър Баркла	„За откритието на характеристичното рентгеново излъчване на елементите“.
1918	Макс Карл Ернст Лудвиг Планк	„За заслуги в развитието на физиката и откриване на квантуването на енергията“.
1919	Йоханес Щарк	„За откритието на Доплеровия ефект в каналните лъчи и разцепването на спектралните линии в електрическо поле“.

1920 – 29

Нобелова награда по физика, 1920 – 29

Година	Име	Тема
1920	Шарл Едуар Гийом	„За заслуги в точните измервания във физиката – откритие на аномалии в никелови стоманени сплави“.
1921	Алберт Айнщайн	„За заслуги в теоретическата физика и особено за откритието на закона за фотоелектричния ефект“.
1922	Нилс Бор	„За заслуги в изследването на строежа на атомите и тяхното излъчване“.
1923	Робърт Миликан	„За експерименти по определяне на елементарния електрически заряд и фотоелектричния ефект“.
1924	Мане Зигбан	„Открития и изследвания в областта на рентгеновата спектроскопия“.
1925	Джеймс Франк и Густав Лудвиг Херц	„За откритието на законите при удари на електрона с атома“.
1926	Жан Батист Перен	„За работа по дискретната природа на материята и особено за откритието на седиментационното равновесие“.
1927	Артър Холи Комптън	„За откритието на ефекта, наречен на негово име“.
	Чарлз Уилсън	„За метод за визуализация на траекториите на електрически заредени частици с помощта на кондензация на пари“.
1928	Оуен Ричардсън	„За работи по термойонни изследвания, и особено за откритието на закона, носещ неговото име“.
1929	Луи дьо Бройл	„За откритието на вълновата природа на електроните“.

1930 – 39

Нобелова награда по физика, 1930 – 39

Година	Име	Тема
1930	Чандрасекара Венката Раман	„За работи по разсейването на светлината и за откритието на ефекта, наречен в негова чест“.
1931	Наградата не се присъжда.
1932	Вернер Карл Хайзенберг	„За създаване на квантовата механика, чието прилагане доведе до откриване на алотропните форми на водорода“.
1933	Ервин Шрьодингер и Пол Ейдриън Морис Дирак	„За откритието на нови продуктивни форми на атомната теория“.
1934	Наградата не се присъжда.
1935	Джеймс Чадуик	„За откритието на неутрона“.
1936	Виктор Франц Хес	„За откритието на космическите лъчи“.
	Карл Дейвид Андерсън	„За откритието на позитрона“.
1937	Клинтън Джоузеф Дейвисън и Джордж Томсън	„За експерименталното откритие на дифракцията на електрони в кристали“.
1938	Енрико Ферми	„За доказателството за съществуване на нови радиоактивни елементи, получени при облъчване с неутрони, и свързаното с това откритие на ядрени реакции, предизвикани от бавни неутрони“.
1939	Ърнест Орландо Лорънс	„За изобретението и създаването на циклотрона, за достигнатите с негова помощ резултати, особено получаването на изкуствени радиоактивни елементи“.

1940 – 49

Нобелова награда по физика, 1940 – 49

Година	Име	Тема
1940	Наградата не се присъжда.
1941	Наградата не се присъжда.
1942	Наградата не се присъжда.
1943	Ото Щерн	„За принос в развитието на метода на молекулярните снопове и откритието и измерването на магнитния момент на протона“.
1944	Изидор Исак Раби	„За резонансния метод на измерване на магнитните свойства на атомните ядра“.
1945	Волфганг Паули	„За откритието на принципа за забрана на Паули“.
1946	Пърси Уилямс Бриджман	„За изобретението на прибор, позволяващ създаването на свръхвисоки налягания, и за свързаните с това открития във физиката на високите налягания“.
1947	Едуард Виктор Епълтън	„За изследвания по физика на горните слоеве на атмосферата, и особено за откритието на така наречения слой на Епълтън“.
1948	Патрик Блакет	„За усъвършенствуване на метода на камерата на Уилсън и направените открития в областта на ядрената физика и космическата радиация“.
1949	Хидеки Юкава	„За предсказване на съществуването на мезоните въз основа на теоретична работа по ядрени сили“.

1950 – 59

Нобелова награда по физика, 1950 – 59

Година	Име	Тема
1950	Сесил Франк Поуел	„За разработка на фотографски метод за изследване на ядрени процеси и откритието на мезоните“.
1951	Джон Кокрофт и Ърнест Уолтън	„За изследователска работа по превръщането на атомни ядра с помощта на изкуствено ускоряеми атомни частици“.
1952	Феликс Блох и Едуард Милс Пърсел	“За развитие на нови методи за точни ядрени магнитни измервания и свързаните с това открития „.
1953	Фриц Цернике	“За обосноваване на фазово-контрастния метод, особено за изобретението на фазово-контрастния микроскоп„.
1954	Макс Борн	“За фундаментални изследвания по квантова механика, особено за неговата статистическа интерпретация на вълновата функция„.
	Валтер Боте	“За метод на съвпаденията за откриване на космически лъчи и направените във връзка с това открития“.
1955	Уилис Лам	„За открития, свързани с тънката структура на спектъра на водорода“.
	Поликарп Куш	„За точното определяне на магнитния момент на електрона“.
1956	Уилям Шокли, Джон Бардийн и Уолтър Братейн	„За изследвания на полупроводниците и откритието на транзисторния ефект“.
1957	Чженин Янг, Цундао Ли	„За предвиждане при изучаването на така наречените закони за четност, довело до важни открития в областта на елементарните частици“.
1958	Павел Алексеевич Черенков, Иля Франк и Игор Там	„За откритието на и изтълкуването на ефект на Черенков“.
1959	Емилио Сегре и Оуен Чембърлейн	„За откритието на антипротона“.

1960 – 69

Нобелова награда по физика, 1960 – 69

Година	Име	Тема
1960	Доналд Глейзър	„За изобретението на мехурчестата камера“.
1961	Роберт Хофщетер	„За основополагащи изследвания по разсейване на електроните от атомни ядра и свързаните с тях открития в областта на структурата на нуклеоните“.
	Рудолф Лудвиг Мьосбауер	„За изследвания на резонансното поглъщане на гама излъчването и откритието на ефекта, носещ неговото име“.
1962	Лев Давидович Ландау	„За неговите пионерски теории на кондензираните среди и особено на течния хелий“.
1963	Юджин Уигнър	„За принос в теорията на атомното ядро и елементарните частици, особено с помощта на откритието и приложението на фундаментални принципи за симетрия“.
	Мария Гьоперт-Майер и Ханс Йенсен	„За открития, свързани със структурата на ядрото“.
1964	Николай Басов, Александър Прохоров и Чарлз Хард Таунс	„За фундаментални работи в областта на квантовата електроника, които са довели до създаването на лазера и мазера“.
1965	Шиничиро Томонага, Джулиан Швингър, Ричард Филипс Файнман	„За фундаментални работи по квантова електродинамика, имащи дълбоки последствия за физиката на елементарните частици“.
1966	Алфред Кастлер	„За откритието и разработката на оптически методи за изследване на резонанс на Херц в атомите“.
1967	Ханс Албрехт Бете	„За принос в теорията на ядрените реакции, особено за открития, касаещи източниците на енергия на звездите“.
1968	Луис Алварес	„За изключителен принос във физиката на елементарните частици, в частност за откритието на голям брой резонанси, станало възможно благодарение на разработената от него техника с използване на водородна мехурчеста камера и оригинален анализ на данните“.
1969	Мъри Гел-Ман	„За открития, свързани с класификацията на елементарните частици и техните взаимодействия“.

1970 – 79

Нобелова награда по физика, 1970 – 79

Година	Име	Тема
1970	Ханес Алфвен	„За фундаментални работи и открития в магнитната хидродинамика и плодотворни техни приложения в различни области на физиката“.
	Луи Йожен Фелик Неел	„За фундаментални трудове и открития, касаещи антиферомагнетизма и феромагнетизма, които са довели до важни приложения в областта на физиката на твърдото тяло“.
1971	Денис Габор	„За изобретението и разработката на холографския метод“.
1972	Джон Бардийн, Лион Купър и Джон Робърт Шрифър	„За създаване на теорията на свръхпроводимостта, обикновено наричана БКШ-теория“.
1973	Брайън Дейвид Джозефсон	„За теоретичното предсказване на свойствата на ток, протичащ през тунелна бариера, в частност на явленията, известни днес под названието ефект на Джозефсон“.
	Лео Есаки, Айвър Джайъвър	„За експериментални открития на тунелни явления в полупроводници и свръхпроводници“.
1974	Мартин Райл и Антъни Хюиш	„За пионерски изследвания в областта на радиофизиката“.
1975	Оге Нилс Бор, Бен Рой Мотелсън и Лео Джеймс Райнуотър	„За откритието на взаимовръзка между колективното движение и движението на отделна частица в атомното ядро и за развитието на теорията за строежа на атомното ядро, базираща се на нея“.
1976	Бъртън Рихтер и Самюел Тинг	„За основополагащ принос в откритието на тежка елементарна частица от нов тип“.
1977	Филип Уорън Андерсън, Невил Франсис Мот и Джон ван Флек	„За фундаментални теоретични изследвания на електронната структура на магнитни и неподредени системи“.
1978	Пьотър Леонидович Капица	„За неговите базови изследвания и открития във физиката на ниските температури“.
	Арно Алън Пензиас и Робърт Удроу Уилсън	„За откритието на микровълновото реликтово излъчване“.
1979	Шелдън Ли Глешоу, Абдус Салам и Стивън Уайнберг	„За принос в обединената теория на слабите и електромагнитните взаимодействия между елементарните частици, в това число за предсказването на слаби неутрални токове“.

1980 – 89

Нобелова награда по физика, 1980 – 89

Година	Име	Тема
1980	Джеймс Уотсън Кронин и Вал Логсдън Фич	„За откритието на нарушения на фундаментални принципи при разпада на неутрални K-мезони“.
1981	Николас Блумберген и Артур Леонард Шавлов	„За принос в развитието на лазерната спектроскопия“.
	Кай Зигбан	„За принос в развитието на електронната спектроскопия с висока разделителна способност“.
1982	Кенет Уилсън	„За теорията на критичните явления свързани с фазовите преходи“.
1983	Субраманян Чандрасекар	„За теоретични изследвания на физически процеси, играещи важна роля в строежа и еволюцията на звездите“.
	Уилям Алфред Фаулър	„За теоретично и експериментално изследване на ядрени реакции, имащи важно значение за образуването на химическите елементи във Вселената“.
1984	Карло Рубиа, Симон ван дер Мер	„За решаващ принос в голям проект, чието осъществяване е довело до откриване на полевите кванти W и Z – носители на слабото взаимодействие“.
1985	Клаус фон Клитцинг	„За откритието на квантовия ефект на Хол“.
1986	Ернст Руска	„За работата му по електронния микроскоп“.
	Герд Биниг и Хайнрих Рорер	„За изобретението на сканиращ тунелен микроскоп“.
1987	Георг Беднорц и Александър Мюлер	„За важен напредък във физиката, изразил се в откритието на свръхпроводимост при керамични материали“.
1988	Лион Ледърман, Мелвин Шварц и Джек Щайнбергер	„За метода на неутриновия лъч и доказателството на дублетната структура на лептоните чрез откритието на мюонното неутрино“.
1989	Норман Рамзи	„За изобретението на метода на отделни полета на трептене и използването му във водородния мазер и други атомни часовници“.
	Ханс Демелт и Волфганг Паул	„За разработка на метода на йонния капан“.

1990 – 99

Нобелова награда по физика, 1990 – 99

Година	Име	Тема
1990	Джеръм Фридман, Хенри Кендъл и Ричард Тейлър	„За пионерски изследвания по дълбоко нееластичното разсейване на електрони от протони и свързани неутрони, съществено важни за разработката на кварковия модел във физиката на частиците“.
1991	Пиер Жил дьо Жен	„За обобщението на методите, развити за изучаването на явленията на подреждане в прости системи за случая на течните кристали и полимерите“.
1992	Жорж Шарпак	„За откритието и създаването на детектори на частици, в частност на многожична пропорционална камера“.
1993	Ръсел Халс и Джоузеф Тейлър мл.	„За откритието на нов тип пулсар, открил нови възможности в изучаването на гравитацията“.
1994	Бертрам Брокхауз	„За създаване на неутронната спектроскопия“.
	Клифърд Шал	„За създаване на метода на неутронната дифракция“.
1995	Мартин Пърл	„За откритието на тау-лептона“.
	Фредерик Рейнс	„За експерименталното откритие на неутриното“.
1996	Дейвид Ли, Дъглас Ошероф и Робърт Ричардсън	„За откритието на свръхфлуидност при хелий-3“.
1997	Стивън Чу, Клод Коен-Тануджи и Уилям Филипс	„За създаване на методи за охлаждане и улавяне на атоми с лазерен лъч“.
1998	Робърт Лафлин, Хорст Щьормер и Даниъл Ци	„За откритието на нова форма на квантов флуид (при ниски температури и силно магнитно поле) и дробен квантов ефект на Хол“.
1999	Герард Хоофт и Мартинус Велтман	„За изясняване квантовата структура на електрослабите взаимодействия“.

2000 – 2009

Нобелова награда по физика, 2000 – 09

Година	Име	Тема
2000	Жорес Алфьоров Херберт Крьомер	„За разработки в полупроводниковата техника“.
	Джак Килби	„За изследвания в областта на интегралните схеми“.
2001	Ерик Корнел Волфганг Кетерле Карл Уиман	„За постижения при изучаването на процесите на кондензация на Бозе-Айнщайн в среда на разредени газове и за начални фундаментални изследвания на характеристиките на кондензатите“.
2002	Раймонд Дейвис-младши Масатоси Косиба	„За създаване на неутриновата астрономия“.
	Рикардо Джакони	„За създаване на рентгеновата астрономия и изобретението на рентгеновия телескоп“.
2003	Алексей Алексеевич Абрикосов Виталий Лазаревич Гинзбург Антъни Легет	„За създаване на теория на свръхпроводимостта от втори род и на теория на супертечностите“.
2004	Дейвид Грос Дейвид Полицер Франк Уилчек	„За откриването на асимптотическата свобода в теорията на силните взаимодействия“.
2005	Рой Глаубер	„За принос в квантовата теория на оптичната кохерентност“.
	Джон Хол Теодор Хенш	„За принос в развитието на лазерната спектроскопия с висока точност и техниката на прецизно пресмятане на светлинното отместване в оптическите стандарти за честота“.
2006	Джон Мадър Джордж Смут	„За откритието на формата на реликтовото излъчване и за неговата анизотропия“.
2007	Албер Фер Петер Грюнберг	„за откриване на гигантското магнитосъпротивление“.
2008	Йойчиро Намбу	„За откриването на механизма на спонтанно нарушение на симетрията във физиката на елементарните частици“
	Макото Кобаяши Тошихиде Маскава	„За откриване на произхода на спонтанното нарушение на симетрията, което предвижда съществуването на най-малко три семейства кварки“
2009	Чарлз Као	„За значителни постижения в областта на предаването на светлина във влакна за оптична комуникация“
	Уилард Бойл Джордж Смит	„За изобретяването на фотографски сензор – прибор със зарядна връзка (CCD)“

2010 – 2019

Нобелова награда по физика, 2010 – 19

Година	Име	Тема
2010	Андрей Гейм Константин Новоселов	„за новаторските експерименти във връзка с двумерния материал графен“
2011	Сол Пърлмутър Брайън Шмит Адам Рийс	„за откриването на ускоряващото се разширяване на Вселената чрез наблюдение на отдалечени свръхнови“
2012	Серж Арош Дейвид Уайнленд	„за новаторски експериментални методи, които дават възможност за измерване и манипулиране на индивидуални квантови системи“
2013	Питър Хигс Франсоа Англер	„за теоретичното откритие на механизъм, допринасящ съществено за нашето разбиране за произхода на масата на субатомните частици, експериментално потвърден от откриването на предсказаната фундаментална частица от детекторите на елементарни частици ATLAS и CMS на Големия адронен колайдер на ЦЕРН“
2014	Исаму Акасаки Хироши Амано Шуджи Накамура	„за изобретяването на ефективни сини светодиоди, дали възможност за създаването на ярки и енергоспестяващи източници на бяла светлина“
2015	Такааки Каджита Артър Макдоналд	„за откриването на неутринната осцилация, която показва, че неутриното има маса“
2016	Дейвид Таулес Дънкан Халдейн Майкъл Костерлиц	„за теоретични открития на топологичните фазови преходи и топологичните фази на материята“
2017	Райнер Вайс Кип Торн Бари Бариш	„за решаващи приноси към детектора в Лазерноинтерферометричната обсерватория за гравитационни вълни и наблюдаването на гравитационни вълни“
2018	Артър Ашкин Жерар Муру Дона Стрикланд	„за преломни открития в областта на лазерната физика“
2019	Джим Пийбълс	„за теоретически открития във физическата космология“
	Мишел Майор Дидие Кело	„за откриване на екзопланета на орбита около слънцеподобна звезда“

Източници

• Фондацията Нобел – официален сайт
• Лауреати по физика

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Нобелевская премия по физике“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.