Тодор Марков

Тодор Марков
български генерал
Битки/войни	Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Награди	Военен орден „За храброст“ Свети Александър За военна заслуга
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	1 май 1870 г. Хисаря, България
Дата и място на смърт	не по-рано от 1950 г. Хисаря, България

Тодор Марков Марков е български офицер, генерал-майор от генералщабното ведомство.

Биография

Тодор Марков е роден на 21 май 1870 г. в Хисар. През 1888 г. завършва Пловдивската гимназия и същата година на 3 октомври постъпва на военна служба. През 1891 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище и на 2 август е произведен в чин подпоручик и назначен в 1^-ви конен полк. През 1893 г. завършва типографска и кавалерийска школа, на 2 август 1894 е произведен в чин поручик, след което през 1896 г. висш офицерски курс, на 1 ноември 1900 г. е произведен в чин капитан, а през 1902 г. завършва и Генералщабната академия в Санкт-Петербург. Женен за Мария Маркова. В 1903 г. служи като младши офицер във Втора пехотна тракийска дивизия. На 19 септември 1906 г. в чин майор. През 1906 – 1907 г. е началник-щаб на Втора бригада от Втора пехотна тракийска дивизия, в 1908 г. е началник на разузнавателна секция в Щаба на армията, а в периода 1910 – 1912 г. началник-щаб на Кавалерийската инспекция.

През Балканската война е началник-щаб на конната дивизия, с която се сражава на Тракийския военен театър. На 1 ноември 1913 г. е произведен в чин полковник и до 1916 г. е военен аташе в Цариград. След това е назначен за командир на Пета конна бригада, сражава се в Добруджа при Тутракан и Силистра. През октомври 1916 г. е началник-щаб на Първа армия, сражава се на Македонския фронт.

На 15 август 1917 г. е повишен в чин генерал-майор. От юли 1917 г. до края на Първата световна война е командващ на Първа конна дивизия и Инспектор на кавалерията.

В периода 1923 – 1925 г. е управляващ българската легация в Цариград.

Марков е масон и след Деветоюнския преврат заедно с генерал Димитър Михайлов и Елиа Арие посещават масонската ложа в Цариград, за да се опитат да защитят новото българско правителство.

Умира в Хисар след 1950 г.

Неговата къща е сред архитектурните забележителности на Хисар, паметник на културата, понастоящем в плачевно състояние.

Личният му архив се съхранява във фонд 02 в Държавния военноисторически архив във Велико Търново. Той се състои от 66 архивни единици от периода 1898 – 1945 г.

Военни звания

• Подпоручик (2 август 1891)
• Поручик (2 август 1894)
• Капитан (15 ноември 1900)
• Майор (19 септември 1906)
• Подполковник (22 септември 1910)
• Полковник (1 ноември 1913)
• Генерал-майор (15 август 1917)

Награди

• Военен орден „За храброст“ III и IV ст. 2 кл.
• Орден „Св. Александър“ IV ст. с мечове по средета, V ст. без мечове
• Народния орден „За военна заслуга“ III ст., 5 кл. на обикновена лента

Източници

• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

• Портал „Военна история на България“