Гугъл (компания)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Google)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за компанията. За търсачката вижте Гугъл търсачка.
Гугъл
Лого на Гугъл
Тип публично търгувана
Търгувана като NASDAQ: GOOG
NASDAQ: GOOGL
FWB: GGQ1
NASDAQ-100 (компонент)
Основана Менло Парк, Калифорния
4 септември 1998 г.;
преди 22 години (1998-09-04)[1][2]
Седалище Маунтин Вю, Калифорния, Флаг на САЩ САЩ
Служители 114 096 (2019 г.)[3]
Продукти интернет продукти, софтуер
Уебсайт www.google.com
Гугъл в Общомедия

Гугъл (на английски: Google Inc.) е американска Интернет и софтуерна корпорация със седалище в град Маунтин Вю, Калифорния.

Тя е дъщерна компания на Алфабет Инкорпорейтид, специализирана основно в търсенето в Интернет, но притежаваща подразделения за изчисления в облак, електронна поща (gmail), уеб приложения за географски карти, сканиране и архивиране в дигитален вид на книги и много други. Нейната мисия е „да организира световната информация и да я направи универсално достъпна и полезна за всеки“.[4] Към 2019 г. Google има постоянно наети 114 096 служители. Компанията разполага с хиляди сървъри по света, които обработват ежедневно милиони заявки за търсене и около 1 петабайт потребителски данни всеки час.

Компанията е основана от американците Лари Пейдж и Сергей Брин (който е от руски произход), докторанти в Станфордския университет и е свързана с взривообразното развитие на световната мрежа. Те се опитват да измислят ефикасен алгоритъм (машина за търсене) на уеб страници по ключова дума и създават алгоритъма PageRank.[5]. Фирмата е регистрирана като частна компания на 4 септември 1998 г.[6] [7] Оттогава Google продължава да се разраства непрекъснато чрез разработване на нови продукти, придобивания и партньорство с други компании. Основните си приходи Google получава от главната услуга, която предлага – Google Търсене – генериране на резултатите от търсене на текст в световната мрежа (търсачка). От 15 август 2015 г. главен изпълнителен директор (CEO) е Сундар Пичай (Sundar Pichai).

Доминиращата пазарна позиция на услугите, предлагани от Google води до критика към компанията, свързана с проблеми, включващи неприкосновеност и тайна на личната информация, авторски права и цензура.[8][9]

Име[редактиране | редактиране на кода]

Името на Гугъл представлява игра на думи и произхожда от думата „гугол“ (googol) – математически термин за число, представено с единица и 100 нули (10100).

Поради популярността на търсещата машина думата се налага и в английския език се появява неологизмът to google или to Google, означаващ „използване на търсачката на Google за намиране на информация в Интернет“. Думата е добавена в Оксфордския английски речник и в Merriam-Webster[10][11]

Лого[редактиране | редактиране на кода]

Текущото официално лого на Google се използва от 1 септември 2015 г. Компанията сменя логото си месец след мащабна реструктуризация. Новият логотип, както и по-рано, е продуктовият знак на компанията, но шрифтът е без засечки и с малко по-меки цветове, и изглежда по-съвременно. Логото е изпълнено в общ стил с логотипа на Alphabet Inc., компанията, „погълнала“ Google в началото на август 2015 г.

Четвъртото лого на Google, ползвано от 1999 до 2010 г.

В празнични дни, в рождени дни на известни личности, при важни събития, като например Олимпийските игри, Google заменя логото си с така наричаните дудли (англ. doodle – небрежна рисунка, драскулка), представляващи илюстрации, анимации или даже малки игри, отнасящи се за даденото събитие. На 24 май 2011 г. Google заменя логото с дудъл, посветен на Деня на славянската писменост и на българската просвета и култура[12]. На 22 март 2011 г. Google получава патент за „Google Doodle“.

Услуги[редактиране | редактиране на кода]

Google[редактиране | редактиране на кода]

Google Търсене е най-голямата търсачка в World Wide Web. Чрез различните си услуги Google получава над 200 милиона заявки всеки ден. На 30 декември 2005 г., след проучване сред потребителите на CNN, създаването на Google е обявено за най-значимото откритие на Интернет.[13] „Която и да е информация е на един Google разстояние.“ – този афоризъм (или не) описва най-точно значението му.

Гугъл книги[редактиране | редактиране на кода]

Гугъл книги е услуга, която индексира и предоставя за ползване на потребителите на Google книжното наследство на човечеството. Тя е в експериментална фаза (бета версия), но вече може напълно да се използва. Google дигитализира и публикува онлайн каталог от книги и текстовете им в цялостен и частичен вид, съдържащ огромен брой томове от всички времена.

Когато се ползва английският интерфейс, независимо дали на адрес www.google.bg или www.google.com, то търсенето на книги е напълно интегрирано с уеб-търсачката и връща евентуалните резултати в горната част на списъка с намерените сайтове, със специален символ, изобразяващ купчина книги. Търсенето е в целия текст на книгата.

Google Изображения[редактиране | редактиране на кода]

Google Изображения е услуга, която търси изображения в уеб пространството. Ключовите думи за търсене са образувани от името на файла, текста на връзката към изображението и текста към изображението.

Резултатите от търсенето зависят от потребителските настройки. Най-много резултати се получават при английски интерфейс, търсене в страници на всички езици и нефилтриране на порнографията – отбелязва се SafeSearch Filtering – Do not filter my search results.

За търсенето на картинки филтрацията може да се изключи и при интерфейс на руски език. С интерфейс на български това не е възможно.

Gmail[редактиране | редактиране на кода]

Gmail е уеб базиран пощенски клиент. Потребителите имат възможност да получават своите писма и от други локални клиенти. Това, както и други добавени функционалности, прави услугата на Google доста популярна и удобна за ползване.

Google+[редактиране | редактиране на кода]

Google+ е услуга за социална мрежа, която стартира на 28 юни 2011 г. [14] Тя интегрира социални услуги като Google профили и Google Buzz, но и въвежда нови услуги като Circles (Кръгове), Hangouts (Терени), Sparks и Huddles. [15]

През януари 2013 г. броят на активните потребители (такива, които ползват социалната мрежа поне веднъж месечно) на Google+ е 343 милиона души (25% от потребителите на Интернет в света), като по този показател тя е втората най-популярна социална мрежа след Фейсбук. [16]

Гугъл Земя[редактиране | редактиране на кода]

Гугъл Земя е софтуерна програма за географска и спътникова информация с променлива резолюция, проектираща се върху виртуален глобус.

Гугъл карти[редактиране | редактиране на кода]

Гугъл карти е услуга, която позволява разглеждане на карти, намиране на път между 2 точки и др.

Google Art Project[редактиране | редактиране на кода]

Google Art Project е онлайн платформа за достъп до изображения с висока резолюция на произведения на изкуството.

iGoogle[редактиране | редактиране на кода]

iGoogle е услуга на Google, която представлява Ajax-базирана персонализирана начална страница, която може да бъде настройвана по желание на потребителя. Може да съдържа много приставки като календар, RSS потоци с новини, YouTube канали, часовници, цитат на деня, търсене на продукти в eBay, таймери и още много други. – прекратена след ноември 2013 година.

YouTube[редактиране | редактиране на кода]

Видеопорталът YouTube е закупен от Google на 10 ноември 2006 г. за сумата от 1,65 млрд. долара, което се превръща в най-скъпата покупка на Google дотогава. Въпреки покупката, Google оставят 65-те служители на YouTube да работят самостоятелно.

През януари 2013 г. YouTube е четвъртата най-посещавана социална мрежа в света, като 21% от потребителите на Интернет в света са активни потребители на YouTube (такива, които ползват YouTube поне веднъж месечно). [16]

Гугъл преводач[редактиране | редактиране на кода]

Гугъл преводач е сървърно приложение за машинен превод, което превежда между 58 различни езика [17]. Различните браузъри имат добавки, които позволяват преводът да се извърши директно в браузъра. Могат да се превеждат и цели уебсайтове, както и по-големи документи. Софтуерът се базира на т. нар. corpus linguistics (набор от устойчиви словосъчетания), при който програмата „учи“ от професионално преведени документи, предимно от ООН и Европейския парламент. Колкото по-голяма е справочната база, толкова по-вероятно е преводът да е по-точен. Все пак преводът си остава машинен и затова е предвидена възможност потребителят да избере алтернативен или да предложи по-добър превод.

Google Suite[редактиране | редактиране на кода]

G Suite е облачна технология, стартирана на 28 август 2006 г. като „Google Apps for Your Domain“. Това е пакет от услуги:

  • за комуникация – Gmail, Hangouts, Calendar и Google+;
  • за съхранение на файлове – Drive;
  • за сътрудничество – Docs, Sheets, Slides, Forms и Sites;
  • платформа за разработка на приложения – App Maker;
  • дигитална интерактивна бяла дъска;
  • административен панел (Admin panel) и Vault for managing users and the services, според плана на пакета.

Придобивания[редактиране | редактиране на кода]

На 15 август 2011 г. Гугъл обявява, че планира да закупи компанията Motorola Mobility (вж. Motorola) за 12,5 млрд. долара.[18] Осъществяването на сделката зависи от регулаторните органи в САЩ и Европа. На 22 май 2012 г. сделката е приключена. Google става собственик на Motorola Mobility, като сменя нейния CEO.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Company – Google. // 2015-01-16. Архивиран от оригинала на 2015-01-16. Посетен на 2018-09-13.
  2. ↑ Claburn, Thomas. Google Founded By Sergey Brin, Larry Page... And Hubert Chang?!?. // InformationWeek. UBM plc, September 24, 2008. Архивиран от оригинала на June 28, 2011. Посетен на January 22, 2017.
  3. ↑ Google's hiring may have slowed, but it's still adding thousands of new employees. // Business Insider.
  4. ↑ ((en)) Фирмена информация
  5. ↑ Page, Larry, "PageRank: Bringing Order to the Web". // 6 май 2002., Stanford Digital Library Project, talk. 18 август 1997 (архивирано 2002 г.)
  6. ↑ Brin, Sergey и др. The anatomy of a large-scale hypertextual Web search engine. // Computer Networks and ISDN Systems 30 (1–7). 1998. DOI:10.1016/S0169-7552(98)00110-X. с. 107–117.
  7. ↑ Barroso, L.A. и др. Web search for a planet: the google cluster architecture. // IEEE Micro 23 (2). April 29, 2003. DOI:10.1109/mm.2003.1196112. с. 22–28. We believe that the best price/performance tradeoff for our applications comes from fashioning a reliable computing infrastructure from clusters of unreliable commodity PCs.
  8. ↑ ((en)) Google е най-ниско в класацията по отношение на личната информация. // BBC новини, 11 юни 2007. Посетен на 30 април 2010.
  9. ↑ ((en)) Rosen, Jeffrey. Входният караул на Google. // Ню Йорк Таймс. 30 ноември 2008. Посетен на 5 юли 2010.
  10. ↑ ((en)) Bylund, Anders. „To Google or Not to Google (архивиран линк).“ The Motley Fool чрез MSNBC. 5 юли 2006. Посетен на 6 ноември 2009.
  11. ↑ Google – Definition and More from the Free Merriam-Webster Dictionary
  12. ↑ Дудъл по случай 24 май
  13. ↑ ((en)) Допитване: Google е най-добрата търсача в мрежата, CNN, 30 декември 2005
  14. ↑ Facebook's Newest Challenger: Google Plus. // Посетен на 29 юни 2011.
  15. ↑ Official Google+ Website. // Посетен на 30 юни 2011.
  16. ↑ а б Google+ moves up to second place in social networks. // zdnet.com. CBS Interactive, 26 януари 2013. Посетен на 28 януари 2013.
  17. ↑ ((en)) Разглеждане на Гугъл преводач отвътре
  18. ↑ Whittaker, Zack. Google's Motorola acquisition: Nail in the Android patent coffin?. // zdnet.com. 15 август 2011. Посетен на 27 август 2011. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

За компанията
Разработки на Google
Нормативен контрол
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Гугъл_(компания)&oldid=10461732“.