Георги Мамалев
| Георги Мамалев | |
|---|---|
| български актьор | |
 |
|
| Роден | |
| Актьорска кариера | |
| Значими роли | Гошо от „Оркестър без име“, принц Алфонсо от „13-а годеница на принца“, |
|
|
|
| Уебсайт | |
Георги Анастасов Мамалев е български актьор.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 5 август 1952 г. в с. Мамарчево, (Болярово). Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1977 г. в класа на проф. Енчо Халачев.
От 1977 г. е в Народния театър „Иван Вазов“. Сред театралните му роли са: Аврам Совалката в „Опит за летене“ от Йордан Радичков, Сречко Розмарина и Бато в „Сборен пункт“ от Д. Ковачевич, Загорецки в „От ума си тегли“ от Александър Грибоедов, Фратю в „Чичовци“ от Иван Вазов, Дромио от Сиракуза в „Комедия от грешки“ и Пък в „Сън в лятна нощ“ от Шекспир, Шура Балаганов във „Великият комбинатор“ по Иля Илф и Евгений Петров, Рафаеле в „Призраци в Неапол“ от Едуардо де Филипо.
Сред незабравимите му роли са Гошо от „Оркестър без име“, принц Алфонсо от „13-ата годеница на принца“, Стефан Стамболов в „Записки по българските въстания“ и капитан Мортимър от „Последни желания“. Участвал е в радио записи за БНР.
Член на СБФД (1989).
Мамалев, Павел Поппандов и Велко Кънев създават популярния проект НЛО, а по-късно и едниоменното телевизионно предаване Клуб НЛО. Извън групата Мамалев има и самостоятелни записи, някои от които са правени специално за сатиричния фестивал „Златният кос“, създаден през 1975 като пародия на „Златният Орфей“, но оцелял много по-дълго от него.[1]
През 2002 г. Мамалев отбеляза юбилея си с моноспектакъла „Разбираш ли ме правилно?“. През 2005 г. води за кратко предаването „Свободно с Мамалев“ по БНТ. През 2008 г. участва в шоуто Dancing stars. Често играе в „Каналето“.
Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]
- „Опит за летене“ от Йордан Радичков – Аврам „Совалката“
- „Сборен пункт“ от Душан Ковачевич – Сречко „Розмарина“ / Бато
- „От ума си тегли“ от Александър Грибоедов – Загорецки
- „Чичовци“ от Иван Вазов – Фратю
- „Комедия от грешки“ от Уилям Шекспир – Дромио от Сиракуза
- „Сън в лятна нощ“ от Уилям Шекспир – Пък
- „Венецианският търговец“ от Уилям Шекспир – Гобо
- „Великият комбинатор“ по Иля Илф и Евгений Петров – Шура Балаганов
- „Призраци в Неапол“ от Едуардо де Филипо – Рафаеле
Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]
- „Вестникар ли?“ (1982) (Иван Вазов), мюзикъл
- „История на отживялото живуркане“ (1979) (Михаил Салтиков-Щедрин и Сергей Михалков), 2 части – Лука Радеде
- „Гледна точка“ (1977) (Василий Шукшин)
- „Пътник без багаж“ (1977) (Жак Ануи)
Филмография[редактиране | редактиране на кода]
| Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
|---|---|---|---|---|
| 2017 | Ние, нашите и вашите | 24 | Константин (в 6 серии) | |
| 2016 | Летовници | погребален агент | ||
| 2014 | Пътят към Коста дел Маресме Българска рапсодия – 2 заглавие |
България / Израел | Перо | |
| 2007 | Ваканцията на Лили | 6 | режисьорът Великов | |
| 2007 | Летете с Росинант | България / Сърбия / Австрия | Гошо, шофьора на автобуса | |
| 1993 | Пантуди | |||
| 1990 | Немирната птица любов | рогоносецът | ||
| 1990 | Карнавалът | осведомителят | ||
| 1989 | Разводи, разводи... | 6 нов. | съдия (в 3-та новела „Свидетелите“) | |
| 1989 | Брачни шеги | 6 нов. | Митко Цонев (в 1-вата новела „Талант“) | |
| 1989 | Мъже без мустаци | 6 | Здравков | |
| 1989 | Адио, Рио | доцент Гошо Попрусков, патологоанатомът | ||
| 1989 | Призвание | |||
| 1988 | Пибипкащият нос | доктор | ||
| 1987 | Един ден аванс | |||
| 1987 | Патилата на Спас и Нели | фокусникът | ||
| 1987 | Само ти, сърце... | шофьорът с кокошките | ||
| 1987 | Петък вечер | таксиметровият шофьор | ||
| 1987 | 13-а годеница на принца | принц Алфонсо | ||
| 1986 | Васко да Гама от село Рупча | 6 | Владо, братът на Женя | |
| 1986 | Приземяване | |||
| 1985 | Константин Философ | 2 | Теофил | |
| 1985 | Скакалци | Рошков | ||
| 1984 | В името на народа | 8 | Бойчо | |
| 1983 | Константин Философ | 6 | Теофил | |
| 1983 | Последни желания | капитан Мортимър | ||
| 1983 | Господин за един ден | Керкелезов | ||
| 1983 | Човек не съм убивал | Геодим | ||
| 1982 | Оркестър без име | Гошо | ||
| 1981 | Слънчеви пера | кметът | ||
| 1981 | Солистът | велосипедистът – клиент | ||
| 1980 | Спилитим и Рашо | 20 | капитан Рашо | |
| 1980 | Двойникът | радио-репортерът | ||
| 1980 | Сляпо куче | |||
| 1979 | Пътят към София – (Путь к Софии) | 5 | СССР / България | турчин |
| 1978 | Всички и никой | |||
| 1978 | Бъди благословена | Огнян, таксиметровият шофьор | ||
| 1977 | Звезди в косите, сълзи в очите | Колката, суфльора | ||
| 1976 – 1980 | Записки по българските въстания | 13 | Стефан Стамболов (в 3 серии – 4,5 и 6-а) | |
| 1975 | Пиано за четири ръце | Иванов | ||
| 1974 | На живот и смърт | 3 | ||
| 1974 | Пазачът на крепостта | Митака | ||
| 1973 | Като песен | Илийката | ||
| ? | Много мили хора | Георги |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((en)) Георги Мамалев в
Internet Movie Database - ((ru)) Георги Мамалев в КиноПоиск
- ((ru)) Георги Мамалев в Кино-Театр
