G
Направо към навигацията
Направо към търсенето
- Вижте пояснителната страница за други значения на G.
Буква G g | ||||||
---|---|---|---|---|---|---|
Латиница | ||||||
Aa | Bb | Cc | Dd | |||
Ee | Ff | Gg | Hh | Ii | Jj | |
Kk | Ll | Mm | Nn | Oo | Pp | |
Rr | Ss | Tt | Uu | Vv | ||
Ww | Xx | Yy | Zz |
G, g e седмата буква от латинската азбука. На латински и немски език се нарича ге, във френски (а така също по традиция в математиката, физиката и други области) – же, в английски – джи, в испански – хе. Буква G произлиза през 1 век от друга латинска буква – C, която до този момент е обозначавала едновременно два звука: /k/ и /g/. В математиката тази буква се използва най-често за обозначаване центрове в дадени конфигурации, например център на тежестта в триъгълник и др. Да не се бърка с кирилската буква Ԍ. Нейното съответствие на кирилица е буквата "г".
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Тази статия, свързана с лингвистика, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.