Преди години писах и питах за заинтригувалото ме като дете мобилно българско роботче – Робко-9.

Говори се, че в Интернет има информация за всичко, но Робко-9 е изключение, освен две кратки споменавания в руски специализирани издания, няма абсолютно нищо за „българския R2D2“.

Скоро случайно гледах части от „13-тата годеница на принца“ и с учуда забелязах, че Робко-9 играе роля на футуристичен робот от чужда цивилизация. Ето го тук, даже се представя като „Робко, Робко от пробно поколение“:

По-нататък има изяви пак около 37:35 мин. 55:35 мин., където проявява и самонадеяност…

Забавно! Ще ми се все пак някой, който е работил с истинското роботче, да сподели какво всъщност е можело то.

Преди седмица попълних една от основните ми дупки в колекцията ми на концерти на живо на рок титани:

Метълите са най-свястните хора въобще, може би. А непосредственото и абсолютно естествено поведение спрямо публиката на старата граблива птица, дядо Ози, може да умили и най-коравосърдечните.

Вчерашното решение на Върховния европейски съд, според което частни лица имат право да изискват от търсачките да премахват резултати от търсенето с негативна информация за тях, е доста голям прецедент. Обосновката на съда е, че търсачките реално са отговорни за съдържанието, което предлагат, защото то е е продукт на техните алгоритми за търсене, пресяване и приоризиране. Има логика.

Основната критика на Гугъл и компания срещу решението е, че частното право да се изисква премахване на публична информация от резултатите им е равностойно на цензура. И тук има логика.

Темата си заслужава да се обсъжда, за да се стигне до смислен консенсус. Важно е, обаче, спорът да е политически. А не технологичен или икономически.

В така наречената „интернет ера“ много често, осъзнато или не, обществото бива подбутвано към убеждението, че технологичното развитие особено в дигиталната сфера е естествен процес, който следва собствени природни закони. По тази логика, така нареченото „право да бъдеш забравен“, или с други думи, ако направиш някоя глупост, тя да не те следва цял живот от първия ред на резултатите в търсачката, се счита за противоестествено. Дигиталните данни не остаряват и не избледняват. Заключението, най-удобно за новите дигитални корпоративни мастодонти, но не и за обикновения човек, е, че нищо не може да се направи по въпроса. Да свикваме и да се напасваме (ако трябва и до ниво дигитален роб), иначе „иновацията“ ще умре.

Има един млад брилянтен мислител от Беларус, Евгени Морозов, който не е на това мнение и може да обоснове защо всъщност този мит не е нищо друго освен неолиберална стратегия, прикрита зад псевдо-аполитичността на технологиите. С един приятел преведохме едно от пространните есета на Морозов относно тези теми, в случая основно във връзка със значимостта на защитата на личната сфера за оцеляването на демокрацията и човешката свобода.

Вестник „Култура“ го публикува в последния си брой.

Намерете време и прочетете тази наистина дълга статия. Темата става все по-важна и належаща.

В петък бяхме на пореден свеж концерт на Мистър Жарко – банда на двуметров сърбин, с участието на симпатяга българка, много стабилна немска ритъм секция и понякога (в албума примерно) и Владо Кърпаров. Балканска лудница made in Berlin.

Музикално са супер стабилни и живите концерти радват, публиката се разбива от танци. Стилът е силно „Кустурица“-повлиян, не далече от Шантел, но по-рокендрол. Много свежи.

Почти никога не слушам радио, но за сметка на това съм активен слушател на „радио по поискване“, разбирай „on-demand“, или с други думи подкасти.

Ако не сте чували, идеята е да се абонираш към канали с предавания на теми, които те интересуват и да ги слушаш като МП3-ки, когато на теб ти е удобно. Най-често се слушат от телефона (или в колата), когато човек е на път. На компютъра, човек може да си ги слуша директно от съответните страници. За всяка платформа, мобилна или настолна, има и подходящи програми, така наречени подкечъри, които администрират абонаментите и свалят автоматично новите епизоди.

Особено в Америка има доста добри продукции, като може би най-популярната подкаст мрежа е на Лио Лапорт – TWiT. Той е опитен радио водещ с меден глас, който буквално изгради сам цяла империя с различни програми, които се слушат от стотици хиляди хора. Темите му се въртят около технологиите, а основният му подкаст канал е This Week in Tech.

Има и много други. Навремето, преди 6 години, писах за супер свеж образователен подкаст на тема Византия.

Но темата ми, всъщност, e подкасти на български. Още много рано „Дневник“, които винаги са били лидер във въвеждането на актуални технологии в новинарството, бяха започнали да правят подкаст. Явно не им се е получило, защото бързо го прекратиха. Имаше и един за електронна музика, !ttl се казваше, но и той замря. След това дълги години беше пълна тишина, или аз поне не знам за други.

И изведнъж, тази година се появиха цели три различни канала с много свежи български предавания!

Предприемачите – предлага даже две различни теми. „Мисли за пари“ е неформален разговор на млади български експерти за всякакви финансови въпроси, а „Стартъп разговор“ се занимава с разнищване на бъгарската старъп сцена.

Nerds2Nerds – както името казва, подкаст от нърдове за нърдове. Винаги на две части, първата разнищва актуални ИТ новини, а втората е интервю с гост експерт по някаква специфична технология, най-вече за програмиране.

Gamers’ Voiceshop – свойски разговори и разбори за актуалните компютърни игри

И трите са на много приятно ниво и разнищват избраните си теми по начин, който не може да чуете по стандартните радиа, телевизии и кабеларки. Удоволствие е да се слуша продукция от независими хора, които я правят защото им харесва.

Гостите в отделните предавания са много често наистина интересни млади българи, от които може да се чуе и научи доста. Питам се само защо никога не съм ги виждал по мейнстрийм продукциите, а само едни и същи стари муцуни, но всъщност въпросът е реторичен.

Много се надявам тези инициативи да съберат достатъчно голяма публика и да продължат да правят епизоди още дълго напред. Препоръчвам!

Пък дано да повлекат крак и да се появят и други!

Вчера в Берлин се проведе една от поредните демонстрации „Свобода вместо страх“, насочена срещу безконтролното следене в интернет и огромните рискове за гражданските свободи и демократичната система като цяло.

Организаторите говорят за около 20000 човека, полицията (познато, а?) май казва, че са били на половина на това, но като цяло не бяхме малко. Публиката се състоеше най-вече от млади, умни и красиви, но имаше и изключения.

Ето семейство с tin-foil hats:

Първо имаше митинг, после манифестация по стриктно определен и разрешен от полицията маршрут:

Освен няколко партии, като пиратите, левите и зелените, един от най-големите синдикати също беше съорганизатор (забележете буквалния транспарент на човека на преден план):

Речи четоха няколко немци, но и Джейкъб Апелбаум, който се извини, че в неговата държава няма подобни демонстрации:

После започна обиколката. Този транспарент беше май най-остроумният от всички:

Хората не бяха малко:

Абсолютно всеки завой на предварително одобрения маршрут имаше много полиция. Както винаги.

Мислите си, че само в България (контра)протестиращите ги карат организирано с рейсове? 😉

Германицте са чувствителни на тази тема, защото имат горчив исторически опит с две различни политически системи, които базират на всемогъщите си тайни служби и незачитане на човешките права. Меркел и правителството се опитват да се правят, че проблем не съществува и са доста недоволни, че разкритията излязоха точно сега преди парламентарните избори.

Но, в крайна сметка, кой на власт е доволен от разкритията на Ед Сноудън…