Ако министърът на правосъдието Цецка Цачева може да се изказва като „гражданин“, то тогава и Джок Полфрийман би могъл да се изкаже като министър на правосъдието. В този ред на мисли ще кажа, че „единственото предназначение на затвора е реабилитацията“. Крайно притеснителна е анти-европейската реторика, идваща от правителството на ГЕРБ, която обикновено сме свикнали да слушаме от БСП и обединените фашисти.  В момента в медиите се разгаря истерия по повод исканото предсрочно освобождаване на затворници, осъдени за отвличания. Но ако хората са против реабилитацията на осъдените, защо никой не задава въпроса: „А каква е алтернативата“? Има само един тип правосъдна система, която не се основава на реабилитация и това е тоталитарната система на правораздаване. Дори и страните от бившия комунистически блок претендираха, че правосъдните им системи са основани на реабилитацията, макар и това да беше по-скоро формално. Сега виждаме членове на правителството открито да отричат фундаментални принципи на модерните правораздавателни системи, декларирайки че този или онзи осъден никога не би могъл да се поправи.

Ако приемем, че реабилитацията е основната причина престъпниците да се пращат в затворите, то тогава иронията в казаното от Цветан Цветанов от ГЕРБ е, че ако тези затворници не могат да бъдат реабилитирани, то най-добре е просто да бъдат пуснати, тъй като тяхното затваряне се превръща в безцелно и незаконно. Има само един правен въпрос, който би трябвало да се дискутира и той е: „Тези конкретни затворници реабилитирани ли са или не?“. Напълно контра-продуктивно и компрометиращо българската правосъдна система е да се декларира без доказателства, че този или онзи затворник може или не може да се реабилитира. Ако българското правителство не показва особено желание правосъдната система да се придържа към модерните европейски стандарти на върховенство на правото и принципите, то тогава министерството на правосъдието би трябвало да се преименува на „министерство на линчуването“ или „министерство на мафиотските правила“.

Телевизионни водещи наскоро открито внушаваха, че корупция и подкупи са в основата на това, без дори да са прочели законите или да са чували призивите за реформи от страна на Европейския съвет. Водещите на сутрешния блок на Нова телевизия почти директно заявиха, че съдиите са били подкупени, без каквито и да било доказателства за това. Този вид фалшиви новини сериозно подкопават доверието в суверенността на българското правосъдие и изопаченото предаване на събитията може да се приеме като форма на корупция. Но както е добре известно много от журналистите в България са продажни.

Ако се фокусираме върху темата за корупцията, къде в този случай можем да я съзрем? Корупцията идва от страна на правителството, конкретно от страна на правосъдния министър Цачева, както и от Цветан Цветанов (понастоящем председател на парламентарната комисия по вътрешен ред и сигурност), които открито и публично оказват неправомерен натиск върху българското правораздаване да не изпълнява задълженията си обективно. В този случай наблюдаваме как правителството арогантно оказва натиск върху българските съдилища и това е една от причините за критиките на Европейския Съюз, че съдилищата не са независими и разбира се това сага е повече от ясно. През седмицата, в която правителството започна да атакува съдиите за това, че си вършат работата, много затворници, които са кандидатствали за предсрочно освобождаване, някои от които с оставащи 2 месеца от присъдата им, са получили отказ. Това несъмнено е резултат от натиска на правителството съдиите да действат предубедено. Един съдия е чут да казва на затворник: „Виж какъв скандал стана с Наглите, как сега да ти дам помилване? Медиите ще ме обявят за корумпиран. Сега ти отказвам, можеш да кандидатстващ пак след 6 месеца“. Действията на този страхлив съдия могат да се окачествят като корумпирани, още повече когато на затворникът са му оставали и без това по-малко от 6 месеца от излежаването на присъдата.

Журналист от Нова телевизия ме попита: „Разбираш ли защо обществото се притеснява, че някои от Наглите биват освобождавани предсрочно?“ Аз отговорих: „Не, не разбирам, защото те нямат смъртни присъди.“ Цялата тази истерия около предсрочното освобождаване на затворници се основава на фантазията, че веднъж след като престъпник се окаже в затвора, той или тя изчезват в някаква паралелна вселена, като престъпниците от планетата на Супермен. За жалост на планетата Земя проблемите на обществото си остават и всички затворници един ден излизат на свобода и се връщат в обществото. Всички ние в затворите един ден ще бъдем ваши съседи. Това са фактите. От тук следва, че трябва да погледнем истината в очите и да признаем, че има два начина да се отнесем към тези факти. Единият е затворниците да се третират като боклуци и да се травматизират психологически, в резултат на което те ще излязат от затвора още по антисоциални. Или пък бихме могли да се отнасяме към затворниците с респекта, който обществото изисква от тях, да им дадем шанс за реабилитация и ги ре-социализираме. Така че, когато напуснат затвора да са преодолели криминалните си наклонности и да могат да се превърнат в конструктивни членове на българското общество.

Да се върнем на централния въпрос в тази ситуация – споменатите затворници са ли или не са реабилитирани? Директорът на Централния софийски затвор, Петър Кръстев, написа негативно становище, не подкрепящо предсрочното освобождаване на един от затворниците, но съдът прецени, че той е демонстрирал доказателства за своето поправяне и одобри освобождаването му, въпреки изразеното от Петър Кръстев. Ако твърдим, че този затворник не се е поправил, тогава като общество би трябвало да си зададем въпроса и какви са доказателствата за това. Дълг и отговорност на Петър Кръстев е да предостави нужните доказателства на съда в подкрепа на тезата си, че който и да е затворник не е реабилитиран. За първи път в българската история в системата за предсрочно освобождаване са въведени критерии, каквито преди януари 2017 г. изцяло липсваха и началниците на затворите предлагаха затворници за освобождаване по напълно произволен и корумпиран начин. Проблемът сега е, че корумпираните и некомпетентни началници на затворите не са свикнали техните становища и заповеди да се преценяват от съдопроизводството, защото преди те имаха абсолютната власт да предлагат затворници за освобождаване.

Или затворниците наистина са се поправили, както съдът е решил, или началникът Петър Кръстев е подал необосновано и некоректно становище, че те не са се поправили. Или пък затворниците наистина не са се поправили, както Цветан Цветанов твърдеше по телевизията, а Петър Кръстев не е направил надлежна проверка и не е предоставил достатъчно доказателства за твърденията си в съда.

Както и да го погледнем, директорът Кръстев е единственият отговорен за това да сме в тази ситуация в момента и това беше в основата на приетия закон през януари 2017 г. Сега началниците на затворите носят лична отговорност да предоставят доказателства в полза или против реабилитацията на всеки затворник, който е подал молба за предсрочно освобождаване или пробация. Преди началниците потулваха решенията си, криейки се зад гърба на структура, наречена Комисия по изпълнение на наказанията, която не беше юридическо лице и по тази причина не беше възможно нито за правосъдния министър, нито за затворниците да разберат защо един затворник се предлага за освобождаване, а друг не. Поради тази липса на прозрачност, комисията беше прочута със своята корумпираност. Реакционерите не могат да определят точно корена на проблема – това не са съдиите, които са действали обективно на базата на предоставените от затвора доказателства – те са си свършили работата. Отговорността пада върху директора да докаже, с подкрепата на съответните доказателства, че един затворник е реабилитиран или не. Но това би означавало началници като Петър Кръстев да започнат да изпълняват задълженията и отговорностите си, които важният пост на директор на софийския затвор предполага.

В крайна сметка настоящите директори на затвори, като Петър Кръстев, са получили недостатъчно или почти никакво обучение по съвременно менажиране на затвори. Каквото и символично обучение да е било предложено на директорите на българските затвори, то се омаловажава по две причини – първата е, че няма нови и модерни началници в инспектората на министерството на правосъдието или Главна Дирекция по Изпълнение на Наказанията (ГДИН). Те все още следват 30 или 40-годишни модели на ръководене на затворите. Всъщност доста от служителите на системата на затворите в правосъдното министерство вече би трябвало да са се пенсионирали, освен ако възрастта за пенсиониране не е повишена. Втората причина за това съвременните практики да не се прилагат в българските затвори е, че служителите от министерство на правосъдието са прекалено заети с това да присвояват средства на данъкоплатците, за да им остава време да изпълняват ежедневните си задължения. Милиони левове биват присвоявани от затворническите институции, а служителите използват бюджета като персонални касички. ДП Фонд Затворно дело като орган на ГДИН дори е спонсорирало секс партита в стил Берлускони, на които всички, от пазачите до директорите на затвора, се напиват с алкохол, закупен с държавни средства и се забавляват с танцьорки от нощни клубове, наети отново с пари на данъкоплатеца!

Какво общо има всичко това с настоящия проблем? Ако служителите от министерство на правосъдието не бяха присвоили милиони левове, би имало повече от достатъчно средства за GPS-тракинг гривни и други средства за проследяване на предсрочно освободените затворници. Нивата на криминалност сред служителите на ГДИН и администрациите на затворите надвишават нивата на престъпност сред самите затворници и истината е, че в крайна сметка тези корумпирани служители не ги е грижа за опазването на сигурността на българското общество. Ако беше така, щяха да си вършат работата по реабилитацията и ре-социализацията на затворниците, вместо да подлагат на риск обществената безопасност, присвоявайки държавни средства. Освен това, ролята на политиците не е да упражняват натиск върху съдиите как да си вършат работата. Цачева и Цветанов би трябвало да открият истинските корени на проблема и ако вярват, че тези конкретни затворници не са се поправили, то човекът който не е успял да предостави доказателства за това е директорът на Централния софийски затвор. Напълно неуместно е който и да е да твърди публично, че определен затворник никога не може да се поправи, тъй като това подкопава самото основание за съществуването на затворите в 21-ви век.

Джок Полфрийман, председател на УС на Българско затворническо сдружение за реабилитация