Наполеонови войни
 |
Тази статия не е завършена и не представлява пълната информация по темата. Тя се нуждае от вниманието на редактор с познания. Ако желаете и смятате, че имате необходимите познания, моля допишете тази страница, редактирането в Уикипедия не е трудно. |
| Наполеонови войни |
|---|
  Горе: Битката при Аустерлиц Долу: Битката при Ватерло |
С Наполеоновите войни обикновено се означават поредицата военни конфликти, водени през управлението на Франция от Наполеон Бонапарт (1799 – 1815 г.) в периода когато той е първи консул и император на Френската империя (1800 – 1815). В по-широк смисъл, Наполеоновите войни включват италианската (1796 – 97) и египетската кампания (1798 – 99), въпреки че те (и особено италианската) обикновено се считат за част от революционните войни.
Превратът на 18 брюмер (18 брюмер, VIII година, по новото революционно летоброене, съответства на 9 ноември 1799 г. по Григорианския календар) в Първата френска република довежда на власт Наполеон Бонапарт. Към този момент, в т.нар. от френските революционери Стара Европа цари дезорганизация и липса на консенсус по отношение на провъзгласената през 1792 г. френска република, и в частност липсва обща политика към новата власт след преврата.
Възползвайки се от това, Наполеон решава да наложи отначало на континента, а след това и в света, своята идея за една „световна монархия“ начело с Франция, оглавявана от него като „световен император“. Наполеон демонстрира бъдещите си намерения още преди преврата – в хода на египетската си кампания търси съюз с Русия, за да изтласка Англия от Ориента и Индия.
Наполеоновите войни започват с опит за установяване на морско господство на Франция над Англия, притежаваща най-силния флот по това време в света. Опитът е осуетен от адмирал Хорацио Нелсън, който печели битката при Трафалгар (1805).
След морското си фиаско Наполеон решава да осъществи сухопътно господство над Евразия. За целта стартира западния си и източния си поход, насочени срещу най-силните сухоземни държави в света по това време – Испанската (в Полуостровната война) и Руската империя, властващи съответно над западното и източното полукълбо. Армиите на Наполеон разбиват Рейнския съюз в битката при Аустерлиц (2 декември 1805). Руската кампания на Наполеон през 1812 г. обаче завършва с фиаско, а след Битката на народите край Лайпциг (16–19 октомври 1813) той е заточен на остров Елба.
През 1815 г., по време на Виенския конгрес, Наполеон бяга от острова и се завръща във Франция, повеждайки нова френска армия срещу Стара Европа, но на 18 юни 1815 г. при Ватерло Наполеон, с армия от 72 000 французи, губи и последната си битка в живота, срещу обединената пруско-британска армия, състояща се от 118 000 души, след която Наполеон е заточен до края на живота си на отдалечения остров Света Елена в Атлантическия океан.
Финансиране на войните[редактиране | редактиране на кода]
Основна част от финансовите средства за предизвикването на европейските войни и размирици от Наполеон идва от продажбата на Луизиана от Френската империя на САЩ през 1802/03 г.
Част от средствата за водене на война идват и от реквизициите на наполеоновата армия във Франция и в завладените земи.[1][2][3][4][5] Тя също е мародерствала в завладените земи.[6]
Важни дати[редактиране | редактиране на кода]
- 1796 – 1797 г. – Наполеон завладява Италия.
- 1798 г. – Войските на Наполеон завладяват част от Египет.
- 1799 г. – Наполеон извършва държавен преврат и поема управлението като пръв консул.
- 1804 г. – Наполеон е коронясан за император на Първата френска империя.
- 1815 г. – Битката на народите при Ватерло. Наполеон е заточен на остров Св. Елена. Парижките мирни договори слагат край на Наполеоновите войни.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ A Critical Dictionary of the French Revolution с. 122
- ↑ Requisition During the French Revolution
- ↑ Élie Halévy, A History of the English People in 1815 (1924) vol 2 p 205 – 28
- ↑ Roger Knight, Britain Against Napoleon: The Organisation of Victory, 1793 – 1815 (2013)
- ↑ J. Steven Watson, The Reign of George III 1760 – 1815 (1960), 374 – 77, 406 – 7, 463 – 71,
- ↑ „The allies invaded France and took vengeance for the vast spoliation which had been wrought against them, levying large indemnities and excessive requisitions.“, Requisition During the French Revolution, с. 17
