Излиза, че в масовото съзнание на народа ни кражбата е лоша само ако те хванат. Не е лоша, когато е кражба, извършена от работодател – просто се нарича „неплащане“. Лоша е, ако работникът „вземе чуждото“ – трябвало било „да подаде оплакване“.
Колкото до смъртоносния побой – ами, случва се, „причерняло му“ на чувствителния БИЗНЕСМЕН. На работника явно му е „прибеляло“, когато месеци е карал на вересия.

Българинът, онзи от средните статистики, когото обаче съвсем не абстрактно срещаме всеки ден навсякъде, се е примирил с мутрокрацията. Възмущава се само когато е сигурно, че няма да бъде бит, но и тогава гледа да внимава с възмущението. Мутрите – това са държавата. Не, не са я „превзели“, тя изначално си е тяхно дело. Държавата краде – на едро, и то без да е изпаднала в сиромашия. Държавата убива – особено ефективно през „здравеопазването“: допуска някой да бъде заразен при терапия с хепатит, след което изтъква хепатита като повод да не получи лечение от първоначалното си заболяване; отменя в последния момент пътуване в чужбина за трансплантация, понеже нещо там не станало според бюрократичния протокол – няма значение, че някой ще умре на прага на спасението, важното е БУМАГИТЕ на чиновниците да са наред. ЗАКОНОВАТА процедура била важна, не човешкият живот.

Нима някой преби по този повод държавни служители? Задето КРАДАТ и УБИВАТ? Задето нехаят за язовири, пътища, тунели, които вземат жертви?

БИЗНЕСМЕНЪТ ще се отърве. Ще му намерят „смекчаващи вината обстоятелства“. Ще му дадат десетина години, от които ще излежи половината, и то надали в режим, в който излежава трите си години затвор един пенсионер, откраднал в супермаркет ЕДНО ЗАМРАЗЕНО ПИЛЕ. БИЗНЕСМЕНИТЕ, когато се случи да попаднат в пандиза, изкарват достатъчно комфортно – имат пари, които са ОТКРАДНАЛИ от всеки свой работник, даже когато са му плащали редовно, защото практиката на капитализма ВИНАГИ се състои в присвояване на значителна част от изработеното. Тоест – пак е кражба,… но поръсена със „светената вода“ на ЗАКОНА.

Пребит ли е някой работодател за това?
Не?
А ТРЯБВА!

Хасан Девринджи, Свободна мисъл, март 2017 г.