Дъжд
| Време Част от поредицата за природата |
| Сезони |
|---|
| Пролет · Лято · Есен · Зима |
| Бури |
|
Ураган · Торнадо · Циклон |
| Валежи |
|
Сняг · Суграшица · Градушка |
| Други |
|
Метеорология · Климат |
Дъждът представлява валеж в течна форма (за разлика от някои други валежи като сняг, суграшица или градушка, които са в твърда форма), образуван в някои видове облаци. В по-голямата част от света дъждът е основен източник на вода, която дава възможност за развитието на разнообразни екосистеми и се използва от хората за напояване и производство на енергия.
Дъждът се образува от кондензацията на водна пара в капки вода, достатъчно тежки, за да започнат да падат към повърхността на земята. Възникването на дъжда е резултат на два процеса, понякога протичащи едновременно — нарастването на концентрацията на пара и охлаждането на въздуха.
Най-често срещаната причина за дъждове е образуването на масиви от пара при привижването на атмосферните фронтове. При наличието на достатъчно влага и издигащи се въздушни течения валежът пада от купесто-дъждовни облаци и може да формира тясна дъждовна ивица. В планинските области са възможни силни валежи при издигане на въздушни маси по наветрения склон.
Съдържание
Механизъм и условия на образуване[редактиране | редактиране на кода]
Дъждът като правило се образува в смесените облаци - предимно слоисто-дъждовните и високо-слоистите, които при температури под 0 °C съдържат преохладени капки и ледени кристали. Когато се получи пренасищане по отношение на кристалите, се стига до тяхното увеличение при едновременното изпарение на капките. Ставайки по-големи и по-тежки, кристалите падат от облака, завличайки със себе си и преохладените капки. Когато навлязат в долната част на облака или под него, където температурата е 0 °C или над нея, те се топят, превръщайки се в дъждовни капки. По-малка роля в образуването на дъжда има сливането на отделните капки помежду им.
Дъждът съществува като явление само при определени условия. Те се състоят в това, че ниските слоеве на атмосферата могат да поддържат дадено вещество в две, дори три агрегатни състояния едновременно. На Земята това вещество е водата. На Титан (спътникът на Сатурн) това вещество е метанът, който е в течно и газово състояние, което води до метанови дъждове.[1]. На Венера например има сярнокиселинни дъждове, тъй като облаците там са предимно от сярна киселина. В миналото на Марс също е имало водни дъждове.[2]
Видове дъждове[редактиране | редактиране на кода]
Киселинен дъжд[редактиране | редактиране на кода]
Основна статия: При изгаряне на въглища или течни горива (например нефт), които съдържат химичния елемент сяра, освен въглероден диоксид, при този процес се получава и серен диоксид. Той бива изхвърлен в атмосферата, след което се разтваря във водните капчици, намиращи се в облаците или мъглата, като при това се образува сярна киселина.
- SO2 + OH· → HOSO2·
Следва:
- HOSO2· + O2 → HO2· + SO3
след което в присъствието на вода се получава сярната киселина:
- SO3 + H2O → H2SO4
Така се получават киселинните дъждове, които са изключително вредни както за живата, така и за неживата природа, те увреждат растенията, обезлистяват горите, разтварят и корозират скулптури, железни конструкции и постройки, направени от варовик, мрамор и други материали. те замърсяват водните басейни, което може да доведе до измиране на рибите и други водни животни.[3][4]
Пороен или проливен дъжд[редактиране | редактиране на кода]
Поройните дъждове са силни валежи, при което пада колямо количесво вода за единица време. Те може да са съпроводени и със силни ветрове и гръмотевици. Последиците от поройните дъждове са наводнения, преливане на реки, унищожаване на земеделски култури, понякога скъсване на язовирни стени. Те предизвикват сериозни проблеми в транспорта, затваряне на училища и предприятия.
Ситен дъжд[редактиране | редактиране на кода]
Измерване на количеството дъжд[редактиране | редактиране на кода]
Количеството дъжд се определя по височината на водния стълб, който би се образувал върху хоризонтална повърхност, без попиване, оттичане или изпарение. Измерва се в mm височина, което съответства на широко възприетата мярка dm3/m2.
Уредите, които се използват за целта се наричат дъждомери, а отчитането става с мерителни стъкленици. Разграфяването е такова, че на едно деление съответства 1 mm.
Обикновен дъждомер[редактиране | редактиране на кода]
Той се състои от:
- Два еднакви цилиндъра с височина 40 cm и диаметър 25,2 cm (площ 1/20 m2);
- цинков похлупак за цилиндрите;
- цинкова фуния (събирателна) със същия отвор като цилиндрите;
- цинкова чаша за стичане на водата от цилиндрите;
- дървен стълб за окачване на дъждомера, който се набива така, че височината му над почвата да е 90 cm;
- стъклена мерилка.
В България, през топлата част от годината дъждомерът се използва в пълен комплект за измерване на дъжда, а през студените месеци чашата и фунията се прибират и се оставя само цилиндърът за да може снегът да вали направо в него.
Планински дъждомер (тотализатор)[редактиране | редактиране на кода]
За планински условия, където количеството на дъжда може да е по-голямо, се използва вариант на обикновения дъждомер с по-дълбок цилиндър и с ветрозащитен обърнат конус. За планински върхове, където отчитането на валежа става веднъж на седмица, на две седмици или на месец, се използват дъждомери с вместимост 100 и повече литра, наречени тотализатори.
Дъждовни гори[редактиране | редактиране на кода]
Дъждовните гори са вид гора с голямо количество на валежите, предимно дъждове (над 1750-2000 mm годишно). Те се делят на две групи - екваториални (тропически) и умерени дъждовни гори. Макар че заемат сравнително малка част от площта на Земята, дъждовните гори имат огромно значение за биоразнообразието, като от тях произхождат между 40 и 75% от известните видове организми.[5] Понякога те са наричани „белите дробове“ на планетата, защото са отговорни за 28% от оборота на кислорода.
| Континент | Най-голямото количество средни валежи (inches/mm) |
Място | Височина (feet/m) | Години |
|---|---|---|---|---|
| Южна Америка | 523,6 in/13 299 mm | Йоро, Колумбия | 520 ft/158 m | 29 |
| Азия | 467.4 in/11,872 mm | Мосинрам, Индия | 4,597 ft/1,401 m | 39 |
| Океания | 460.0 in/11,684 mm | Кауаи, Хаваи | 5,148 ft/1,569 m | 30 |
| Африка | 405.0 in/10,287 mm | Денунча, Камерун | 30 ft/9.1 m | 32 |
| Южна Америка | 354.0 in/8,992 mm | Кибдо, Колумбия | 120 ft/36.6 m | 16 |
| Австралия | 340.0 in/8,636 mm | Беленден Кер, Куинсланд | 5,102 ft/1,555 m | 9 |
| Северна Америка | 256.0 in/6,502 mm | Езерото Хендерсън, Британска Колумбия | 12 ft/3.66 m | 14 |
| Европа | 183.0 in/4,648 mm | Церквице, Монтенегро | 3,337 ft/1,017 m | 22 |
За разлика от тези дъждовни райони, на Земята съществуват области, които получават много малко дъждове. Те се наричат пустини и се характеризират със сух климат. Въпреки това в пустините падат дъждове. Пустинните бури са често явление. Дъждовете могат да предизвикат наводнения и поради липсата на растителност, те могат да бъдат много опасни, създавайки свлачища и разрушавайки всичко на пътя си. В същото време те могат да доведат до излизането на реки от коритата им и напояване на иначе безводни райони. Реки като Нил, Хуанхъ, Колорадо текат през пустини. Понякога след дъждове в пустинята се образуват езера, които са плитки, временни и солени.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Какво са облаците и защо вали
- Определение на дъжд, Голяма Съветска енциклопедия
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Дожди на Титане, компьютерра.ру
- ↑ На Марсе шли дожди, Мембрана.ру
- ↑ Likens, G. E. and F. H. Bormann. 1974. Acid rain: a serious regional environmental problem. Science 184(4142):1176–1179.
- ↑ Search the HBES Publications. // Hubbardbrook.org. Посетен на 2010-11-18.
- ↑ Rainforests.net – Variables and Math. // Посетен на 2009-01-04.
- ↑ Global Measured Extremes of Temperature and Precipitation#Highest Average Annual Precipitation Extremes. // National Climatic Data Center, August 9, 2004.
