Куба

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Куба.
Република Куба
República de Cuba
Знаме на Куба
Герб на Куба
(знаме) (герб)
Девиз: "¡Patria o Muerte, Venceremos!"
(Родина или Смърт, ние ще победим!)
Национален химн: La Bayamesa
Местоположение на Куба
Местоположение на Куба
География и население
Площ 109 886 km²
(на 103 място)
Столица Хавана
Най-голям град Хавана
Официален език испански
Население
(пребр., 2004)		 11 308 764
(на 73 място)
Управление
Форма комунистическа страна
президент Раул Кастро
министър-председател Раул Кастро
История
Независимост
обявена от Испания
 – обявена Кубинска Република
10 октомври, 1868
20 май, 1902
Икономика
БВП (ППС, 2008) 144,6 млрд. $
(на 60-то място)
БВП на човек (ППС) 12 700 $
ИЧР Повишение 0,863 (висок)
(на 51-во място)
Валута кубинско песо и кубинско конвертируемо песо(1) (CUP/CUC)
Други данни
Часова зона -5
Интернет домейн .cu
Телефонен код 53
1 В периода 1993 – 2000 паралелно с песото се използва и щатския долар, докато долара е заменен напълно от конвертируемо песо.

Република Куба (на испански: Cuba или República de Cuba) е латиноамериканска островна държава на Карибите с излаз на Карибско море, Мексиканския залив и Атлантическия океан. Куба е най-голямата по площ карибска държава, заемайки големия едноименен остров и няколко по-малки архипелага и има най-голямо население сред островните държави в региона – над 11 000 000 души. Столицата ѝ е град Хавана.

Куба има богата култура, която представлява смес от местни островитянски традиции и влияние на испанските колониалисти, африканските роби и Съединените щати.

Куба е една от петте комунистически страни в света, и поради това играе важна роля в регионален и световен мащаб (особено през Студената война), и е един от основните доставчици на хуманитарна помощ за страни от Третия свят.[1][2][3][4][5] Средната грамотност на населението е 99,8%,[6] детската смъртност е по-ниска от тази в някои развити страни,[7] а продължителността на живота е 77,64 години.[8] През 2006 година WWF определя Куба като единствената страна, отговаряща на дефиницията за устойчиво развитие.[9]

История[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: История на Куба
Крепостта Ел Моро, построена през 1589 г.

Испанска колония[редактиране | редактиране на кода]

Христофор Колумб пристига на острова през 1492 г. Главното население на острова тогава са араваките, таините и сибонеите, дошли от Северна Америка векове преди това. Названието на Куба произлиза от начина, по който таините са наричали острова – Каобана, което на езика им означава „център“.[10]

Когато Колумб пристига в края на 15 век, той обявява острова за испанска територия[11] и го нарича Исла Хуана, по името на принц Хуан Астурски.[12]

През 1512 г. Диего Веласкес де Куеляр завоюва целия остров и изгражда първия испански град там – Нуестра Асунсион де Баракоа, а след това се създават Сантяго де Куба, Баямо, Пуерто Принсипе и Хавана, която става столица през 1515 г.

През 1762 г. Англия завоюва Хавана. Само една година по-късно обаче френско-английско-испанският мирен договор връща Куба на Испания, като в замяна Испания се отказва в полза на Англия от Флорида.

Благодарение на цветущата търговия, в средата на XVIII век Хавана вече е най-развитият град в региона.

Войни за независимост[редактиране | редактиране на кода]

В началото на XIX век започват движения за независимост срещу Испания. Някои кубинци искат реформи, други независимост, трети – присъединяване към САЩ. Първото значително въстание (Десетгодишната война) започва през 1868 г. и е ръководено от Карлос Мануел де Сеспедес. Борбата пропада през 1878 г. поради вътрешни противоречия между въстаниците. Жертвите са над четвърт милион.

Малката война е второто въстание (1879 – 1880), предвождано от Каликсто Гарсия (на испански: Calixto García), но и то завършва с неуспех. През 1886 г. в Куба е отменено робството. В резултат на отпадането на евтина работна ръка много плантации фалират, започва уедряване на поземлената собственост. Американският едър капитал става господстващ в захарната и тютюневата индустрия на Куба.

Останките на „Мейн“ в пристанището на Хавана след експлозията. 1898 г.

През 1895 г. избухва третата война за независимост, сред чиито водачи се откроява Хосе Марти, който прекарва дълги години в изгнания и през 1892 г. основава Кубинската революционна партия в Ню-Йорк. През март 1895 подписва заедно с Максимо Гомес Манифеста от Монтекристи (на испански: Manifiesto de Montecristi), в който се излагат идеите за независимост. Боевете с испанската армия са започнали през февруари 1895 г. и през април Марти пристига в Куба, но още на следващия месец е убит. Конфликтът между революционери и метрополия ескалира, след като се намесват САЩ и революцията прераства в Испано-американската война. Повод за това е взривяването на американския кораб Мейн на 15 февруари 1898 г. в пристанището на Хавана, при който загива над 2/3 от екипажа.

Испания загубва войната и по силата на испано-американския мирен договор от 1898 г., сключен в Париж, Куба преминава в сферата на влияние на САЩ.

Независима Куба[редактиране | редактиране на кода]

През 1902 г. Куба става независима република. Приета е обаче така наречената Декларация Плат, съгласно която САЩ имат право да се намесват във вътрешните работи на Куба „с цел запазване на нейните стабилност и суверенитет“. Декларацията Плат е отменена чак през 1934 г., тогава Куба възвръща и de facto пълния си суверенитет.

През 1925 г. генерал Херардо Мачадо Моралес взима властта.

През 1933 г. Фулхенсио Батиста прави военен преврат. През 1940 г. печели изборите за президент като кандидат на широка коалиция с участието и на Кубинската комунистическа партия. Президентът Батиста се радва на огромна популярност, на изборите през 1944 г. е преизбран. По времето на Батиста в кубинската икономика се вливат големи инвестиции от САЩ, което значително повишава нивото на жизнения стандарт в страната.

След 1948 г. при президентите Рамон Грау и Карлос Прио Сокарас се увеличава корупцията и влиянието на американската мафия.

През 1952 г. Батиста извършва нов преврат. Този път обаче не желае връщане към конституционния ред, поради което в страната се оформя силна опозиция. Президентът Батиста става военен диктатор и започва жестоки гонения срещу всички опозиционери в страната, избива хиляди невинни кубинци и затваря всички университети в Куба, поради критиките и недоволството на студентите към него. Начело на една от опозиционните групировки е Фидел Кастро.

Кубинска революция[редактиране | редактиране на кода]

Фидел Кастро във Вашингтон, 1959
 Основна статия: Кубинска революция

През 1953 г. 120 въоръжени атакуват казармата Монкада. Фидел Кастро е осъден на 15 години затвор, но скоро е амнистиран. Фидел Кастро отива в Мексико и там заедно с Ернесто Че Гевара организира въстание. През 1956 г. въстанието търпи поражение, Фидел Кастро обаче успява да реорганизира въоръжените си отряди и продължава борбата. Корумпираната система на Батиста е подържана от САЩ. Тесен кръг от богати властимащи изнасят кубинското национално богатство в САЩ. Фидел Кастро е приет с резерви и от Хрушчов поради несъгласието си със сталинистките форми на управление в СССР по това време. Към 1 януари 1959 г. цялата страна вече е на страната на Кастро, Батиста тайно емигрира в чужбина, изоставяйки Куба, намираща се в състояние на гражданска война.

Фидел Кастро става министър-председател. Започват национализациите. Хиляди едри собственици на селскостопански земи бягат в чужбина с капиталите си. Изнесени са големи количества културни ценности и златни предмети. В Куба започва период на комунистическа диктатура, поддържана от СССР.

Постреволюционна Куба[редактиране | редактиране на кода]

Правителството на САЩ налага пълна икономическа блокада на „Острова на свободата“ и финансира кубинската опозиция на територията на САЩ. През 1961 г. опитът на диверсионна група от 1400 наемници, въоръжени от САЩ с цел да свалят от власт Фидел Кастро в „Залива на свинете“ завършва с провал. Не се сбъдва замисълът на ЦРУ чрез прехвърлянето на латиноамерикански наемници на кубинска територия, водени от американски съветници, да се създаде ръководено от САЩ „съпротивително движение“, което впоследствие да поиска военна намеса от Вашингтон за сваляне на Фидел Кастро. Този случай е в основата на Карибската криза, поставила на карта мира на планетата. Президентът на САЩ Кенеди, под въздействието на внушителната военноморска армада на СССР до кубинските брегове, респектиран от опасността да предизвика III световна война, се отказва от намеренията си за военен метеж на острова. Подобен сценарий е разигран и в Панама, където с пряка военна намеса е ликвидирана народно-демократичната власт на тази страна, заменена от определени във Вашингтон хора. На 1 май 1961 г. Фидел Кастро обявява народно-демократичния характер на кубинската революция. Започва национализация. Въвеждат се социално-ориентирани реформи: гарантирано право на труд, безплатно образование и здравеопазване, преференциални заеми при закупуване на земя, платен отпуск при болест и др. Под ръководството на Ернесто Че Гевара се правят първите стъпки за създаване на промишленост в тази бедна карибска страна. Провежданите до момента избори за държавни органи недвусмислено показват пълното одобрение на кубинците на проведените реформи и политическата система на Кастро. Ернесто Гевара е всепризнат национален герой на Куба.

След разпадането на СССР и прекратяването на помощта от социалистическите страни Фидел Кастро е принуден да въведе реформи и ограничения като купонна система, строг контрол на търговията със стоки за потребление и енергоресурси, икономически ограничения. Тези реформи не засягат определени социални среди като инвалиди, майки с деца до 3 г., пенсионери, изкупните цени на захарната тръстика и др. Поради икономическата блокада чуждите инвестиции са невъзможни за Куба.

На 31 юли 2006 г. Фидел Кастро се оттегля от власт по здравословни причини. Здравословното състояние на Фидел Кастро е добро за годините му. Днес Кастро продължава да е политически активен. С огромната си ерудиция той е уважаван събеседник и съветник на политическите дейци от много латиноамерикански страни.

На 24 февруари 2008 г. Националното събрание на страната избра за президент Раул Кастро.

На 17 декември 2014 г. президентът на САЩ Барак Обама и председателят на Държавния съвет на Куба Раул Кастро обявяват възобновяването на дипломатическите отношения между двете страни, прекъснати през 1961 г.

География[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: География на Куба
Плаж край курорта Кайо Ларго
Мъгла в долината Винялес

Република Куба заема едноименен остров, дълъг 1260 km и широк 191 km в (най-широката си част), разположен в посока запад-изток. На север протокът Флорида отделя Куба от САЩ, а на изток Наветреният проток я разделя от остров Хаити. Най-близкият ѝ южен съсед е остров Ямайка. Дългата брегова линия на остров Куба е разчленена от стотици естествени заливи, рифове и полуострови. На Република Куба принадлежат още сравнително големият остров Хувентуд (бивш Пинос) и около 1600 малки острови, повечето от тях ненаселени.

Релефът на Куба е предимно равнинен. Планините и възвишенията заемат около 1/4 от площта ѝ. Сиера Маестра е основната планинска верига, минаваща през Карибите и пресичаща остров Куба в югоизточната му част. Тук се извисява най-високият връх Туркино (2005 m). Ниските южни части на островна са част от варовиковата Карибска плоча, на която се намират още полуостров Юкатан Мексико, полуостров Флорида, САЩ, и Бахамските острови. Най-дългите река в Куба е Кауто. Тя тече в посока от изток на запад, на 20 km северно от град Баямо, но е плавателна за малки лодки.

Куба има в изобилие запаси от никел (на второ място в света след Русия), на пето място е по запаси на кобалт. Също така има и известно количество нефт.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на страната е горещ и влажен тропичен, пасатен. Средногодишната температура е 25,5 °C. Средната температура на най-студения месец (януари) е 22,5 °C, а на най-горещия (август) – 27,8 °C. Температурата на повърхностните води край бреговете през зимата възлиза на 22 – 24 °C, през лятото – на 28 – 30 °C. Средногодишното количество на валежите, падащи обикновено във вид на порои, е 1400 mm, обаче често се случват и сушави години.

В климата на Куба ясно са изразени два климатични сезона: дъждовен (май – септември) и сух (октомври – април). През дъждовния сезон падат 3/4 от цялата годишна сума на валежите.

Особеност на кубинския климат е типичната висока влажност през цялата година. Съчетанието на голяма влажност и висока температура оказва като цяло неблагоприятно влияние върху живота на хората. Все пак по крайбрежието вятърът от морето смекчава жегата, носи свежест, а през вечерите – и прохлада. Навсякъде ветровете се отличават с известно постоянство, затова често може да се видят дървета, стволовете на които имат и съответен наклон.

Куба е подложена на действието на тропическите циклони, които се зараждат през лятно-есенния период (юни – средата на ноември) на изток от Малките Антилски острови и в западната част на Карибско море, придвижвайки се след това към Флорида. Циклоните са съпроводени от обилни порои и силни ветрове, способни да причинят големи щети на стопанството и на населението на острова.

Реките в Куба са къси, немноговодни. Горите, покриващи около 10% от територията, са се запазили само в планинските и заблатените райони. Животинският свят на сушата е относително беден. В същото време в заобикалящите Куба води има ценни (и за промишлен улов) риби, мекотели, лангусти, скариди, а също водни гъби.

Население[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Население на Куба
Деца играят в Тринидад, централна Куба

11 451 652 (2009)

Расов състав[редактиране | редактиране на кода]

(По данни от 2002 г.)

Езици[редактиране | редактиране на кода]

Най-използваният е официалният език испански. Най-разпространеният чужд език е английският. По-старото поколение сред кубинците от китайски произход (около 1 % от населението) знае и китайски. Част от кубинските евреи знаят идиш или ладински. Свещениците на религия „сантерия“ използват езика йоруба като богослужебен език.

Вероизповедания[редактиране | редактиране на кода]

След идването на власт на Фидел Кастро всички религии биват дискриминирани, главният удар е срещу Католическата Църква. Празнуването дори на Рождество Христово и Великден е забранено. Едва през последните години на 20 век ограниченията са намалени, главно във връзка с посещението на папа Йоан Павел II в Хавана през 1998 г.

Най-многобройни (около 50 %) са католиците. Има и около 300 хиляди протестанти и няколко стотин православни. През 2008 г. е осветена и отворена първата православна църква в Куба.

Втората по значимост религия след католицизма е сантерия (означава: свещенство), синкретична религия на християнско-анимистична основа, основана по начало сред негрите-роби, съчетали старите си племенни вярвания с официална католическа религия. Днес вече сантерия не е негърска религия и се изповядва и от бели, често се забелязва почитане едновременно и на сантерия и католицизъм.

В Куба има също така и малобройни групи от бахайци, мюсюлмани и евреи. Някога еврейската общност е била силна в Куба, но след идването на власт на Фидел Кастро около 90% от евреите са емигрирали в САЩ. Днес кубинските евреи са разделени на три групи: сефаради, ашкенази ортодокси и ашкенази консерватори.

Здравеопазване[редактиране | редактиране на кода]

През 2015 г. Куба първа елиминира предаването на HIV от майка към дете.[13]

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Държавно устройство на Куба
Сградата на Министерството на вътрешните работи

Куба де факто е комунистическа еднопартийна диктатура, de jure (според действащата конституция) е „независима и суверенна социалистическа работническа държава във форма на единна и демократическа република“.

Кубинската конституция определя Кубинската комунистическа партия като най-висша ръководна сила на обществото и държавата (чл. 5),[14] и изрично забранява каквато и да е дейност, насочена срещу социализма и комунизма (чл. 62).

Парламентът се избира за срок от 5 години, ролята му е формална, заседава всяка година само няколко дни, и приема без обсъждане предварително приготвените от Държавния съвет законопроекти. Има 609 депутати. Съвременната конституция е приета през 1992 г. и се базира на идеите на Хосе Марти, Ленин, Карл Маркс и Фридрих Енгелс.[14]

За всяко депутатско място има един кандидат. Кандидатите се избират от местно избирателно събрание измежду одобрените от Комитета за защитата на революцията лица. На практика кандидатите се назначават от местните организации на Кубинската комунистическа партия.

Държавният съвет е постоянно действащ орган на парламента, състои се от председател, първи заместник-председател, 5 заместник-председатели, секретар, и 23-ма членове.

Пропагандно табло с цитат от Фидел Кастро: „Бий се срещу невъзможното и победи“

Правителството се състои от председател, първи заместник-председател, секретар, заместник-председатели, министри, и ръководители на по-важни държавни органи. На практика решенията се взимат от 9-членното изпълнително бюро на правителството в състав председател, първи заместник-председател, секретар и заместник-председателите.

В действителност Държавният съвет, правителството и 21-членното Политбюро на Кубинската комунистическа партия обикновено заседават заедно. Повечето държавни ръководители имат постове и в трите органа.

Фидел Кастро е първи секретар на Кубинската комунистическа партия, председател на Държавния съвет и председател на правителството до 2006 г. До тогава Раул Кастро е втори секретар на Кубинската комунистическа партия, първи заместник-председател на Държавния съвет и първи заместник-председател на правителството.

Опозиционни групи[редактиране | редактиране на кода]

Легална опозиция не съществува, кубинската конституция изрично забранява каквато и да е опозиционна дейност. Нелегално съществуват десетки партии и граждански сдружения, в самата Куба и сред кубинската емиграция. Най-важните сред тях са:

  • Кубинска-американска национална фондация – основана през 1981 г. във Флорида, в тясно сътрудничество с Републиканската партия на САЩ
  • Братя за помощ (Hermanos al Rescate) – пацифистска организация от Флорида, главна ѝ дейност е разпостраняване на листовки в Куба и подпомагане на хората, бягащи през морето с лодки и матраци
  • Кубинско либертарианско движение – антикапиталистичка и антикомунистическа организация, с анархистична идеология
  • Жени в бяло – женска организация, наградена с награда Сахаров, бореща се срещу режима, използвайки принципите на ненасилието
  • План Варела – движение, основано от кубинеца Освалдо Пая (Oswaldo Payá), стремящо се да приложи източноевропйеския модел за преход от тоталитарен режим към представителна демокрация
  • Фондация Лаутон – антикомунистическа и пацифистска организация, основана през 1997 г. от кубинския лекар д-р Оскар Елиас Бисет, занимава се с наблюдаване на правата на човека, освен комунизма отхвърля и абортите и евтаназията. Д-р Бисет често е наричан поради философията си и поради цвета на кожата си „кубинския Нелсън Мандела“.

Въоръжени сили[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Въоръжени сили на Куба
Опознавателен знак на кубинските ВВС

Въоръжените сили на Куба (официално Революционни въоръжени сили на Куба) се състоят от армия, военновъздушни сили и противовъздушна отбрана, военноморски флот, както и различни полувоенни формирования. По време на Студената война е стратегически съюзник на СССР, и разполага с втората най-голяма армия в Латинска Америка (след тази на Бразилия).[15] След края на Студената война помощите от Съветския съюз спират, вследствие на което кубинската армия се свива от 235 000 души през 1994 г.до 60 000 през 2003 г.[16] Към 2007 г. общата ѝ численост е сведена до 38 000 души,[17] но ЦРУ я оценява като „професионална, добре тренирана и организирана армия, способна да окаже значителна съпротива на която и да било регионална сила“.[18]

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Административно деление на Куба

Куба се състои от 14 провинции и 1 специален район:

  1. Пинар дел Рио
  2. Артемиса (провинция)
  3. Хавана (град)
  4. Маябеке (провинция)
  5. Матансас
  6. Сиенфуегос
  7. Виля Клара
  8. Санкти Спиритус
  1. Сиего де Авила
  2. Камагуей
  3. Лас Тунас
  4. Гранма
  5. Олгин
  6. Сантяго де Куба
  7. Гуантанамо
  8. Исла де ла Хувентуд
 CubaSubdivisions.png

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Икономика на Куба
Улични продавачи на напитки и сандвичи в Хавана
Кубински пури „Bolivar coronas extras“. Куба е сред най-големите производители на пури в света.

Куба е една от последните комунистически държави с планова икономика. Преди революцията Куба има добре развита пазарна икономика, която обаче се характеризира с много големи разлики в състоянието на най-бедните и най-богатите слоеве на населението, както и със силно изтичане на националните капитали към други страни (най-вече САЩ).[19] След революцията почти всички предприятия са национализирани и настъпва значително уравновесяване на икономическата активност. Въпреки почти пълното отсъствие на значителна частна стопанска дейност, дългогодишните икономически санкции от страна на САЩ и липсата на значителни природни ресурси, Куба е най-богатата социалистическа страна, с БВП на човек от населението $ 9500,[20] и има значително по-добри показатели от останалите латиноамерикански страни по отношение на детска смъртност, заболеваемост на населението, качество на образованието и здравеопазването.[21]

Индексът за човешко развитие се равнява на 0,863[22] – сравним с този на страни като Хърватия и Аржентина, и по-висок от тези на Оман и България. Куба е на 14-о място по най-ниска безработица в света – едва 1,8% са безработни.[23] Частните работници в Куба към 2006 г. се оценяват на 22% от общата работна ръка, сравнено с 8,2% през 1981 г.[24] Средната месечна заплата към 2005 е 334 песо ($ 16,7), а средната пенсия – $9 долара.[25] Трябва обаче да се отбележи, че определянето на цените се извършва от държавата и за повечето стоки те са символично ниски. През 2008 г. системата на равно заплащане за всички работници в държавните предприятия е отменена и заплащането зависи от индивидуалния труд на работника.[26] Корупцията е често срещана, макар и много по-ниска от средната за региона.[27]

Земеделие[редактиране | редактиране на кода]

До разпадането му Куба е член на Съвета за икономическа взаимопомощ. След 1989 г. прекратяването на търговията със страните от СИВ довежда до дефицит на хранителни стоки и други продукти. За да компенсира част от дефицита на храни, кубинското правителство изгражда т.нар. органопоникос – малки градски градини, в които се отглеждат зеленчуци и плодове, които осигуряват храна на комунално ниво и облекчават напрежението върху системата за разпределение на храни. През 2008 г. Раул Кастро либерализира селскостопанската дейност, като отменя режима на колективните стопанства и разрешава частната собственост в този сектор.[28] Тази реформа също облекчава планирането и производството, като позволява вземане на решения за използване на земеделските площи на общинско ниво.[29] Основни земеделски култури: захар, тютюн, ром, цитрусови плодове, кафе, ориз, картофи, фасул и добитък (като животновъден отрасъл).

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Развитието на туризма допълнително подсилва икономиката и увеличава ролята на Куба в Карибския регион.[30] Този отрасъл генерира печалби от $ 2,1 млрд. само през 2003 година.[31]

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Инфраструктура в Куба

Енергетика[редактиране | редактиране на кода]

Близо 90% от електроенергията в Куба се генерира от ТЕЦ. По-малко от един процент (0,65) се произвежда от ВЕЦ, а алтернативните източници на енергия – като вятърът – генерират 9,83% от общата електроенергия.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Култура на Куба

Кубинската култура представлява специфична комбинация от испански и африкански традиции, с осезаемо латиноамериканско влияние. Кубинските музикални и танцови изкуства са лесноразпознаваеми по цял свят. Преобладаващият стил в музиката е Сон кубано, появил се през 1930-те години, придобил широка популярност първо в Латинска Америка, а после и по цял свят.[32] Най-специфичните инструменти в изпълнението му са тромпетът, контрабасът и китарата, както и различни видове местни перкусионни инструменти. Сон кубано оказва много голямо влияние върху развитието на салсата, румбата и мамбото.

Центърът за съвременно изкуство „Вилфредо Лам“ е на катедралния площад, разместен в палат от XVIII век, някога резиденция на графовете Пенялвер. Там се провежда Хаванското биенале с участието на стотици художници от цял свят. Музеят на колониалното изкуство, Наполеоновият музей, музеите на парфюмерията, музиката и филателията безспорно си заслужава да се видят, но гвоздеят в туристическите обиколки е Музеят на революцията. Той се помещава във внушителния бивш президентски дворец, откъдето е избягал в Испания диктаторът Батиста заедно с държавната хазна в навечерието на победата на Кастро. Декорациите в някогашния интериор са запазени – те са на легендарната американска бижутерска компания „Tifany“. В стъклен павилион зад сградата, наречен „Мемориал Гранма“, пък е увековечен десантът на Фидел, Че Гевара и още 80 революционери, които на 2 декември 1956 г. пристигат от Мексико и начеват партизанска война в планината Сиера Маестра. Няма как да бъде подминат и Площадът на революцията със статуята на Хосе Марти в центъра, която указва най-високата точка на града – 138 m над морското равнище.

Международни класации[редактиране | редактиране на кода]

Организация Индекс Място
Институт за икономика и мир Световен индекс на мира[33] 68-мо от 144
Програма на ООН за развитие Индекс на човешко развитие 51-во от 182
Прозрачност без граници Индекс за корупция 71-во от 180
New Economics Foudation Индекс "Щастлива планета" 7-мо от 143

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Castro's state visit to South Africa. // BBC News, September 4 1998. Посетен на 2000-05-21.
  2. ↑ http://www.independent.co.uk/news/world/americas/livingstone-lavishes-praise-on-cuba-during-visit-423128.html
  3. ↑ http://www.globalexchange.org/countries/americas/cuba/1293.html
  4. ↑ http://www.evernetcorp.com/index2.php?option=com_content&do_pdf=1&id=2351 Praise for Cuba eye care programme
  5. ↑ Moon Cuba, by Christopher P. Baker, Avalon Travel Publishing (2006)
  6. ↑ unstats | Millennium Indicators. // Mdgs.un.org, 2010-06-23. Посетен на 2010-11-07.
  7. ↑ CIA World Factbook
  8. ↑ https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/cu.html
  9. ↑ http://assets.panda.org/downloads/living_planet_report.pdf
  10. ↑ http://www.indio.net/taino/main/language/Tisland.htm
  11. ↑ Gott, Richard. Cuba : a new history. New Haven, Conn., Yale University Press, 2004. с. 13.
  12. ↑ Andrea, Alfred J.. Letter by Christopher Columbus concerning recently discovered islands. // The Human Record. Т. 1. Houghton Mifflin Company, 2005. ISBN 0618370404. с. 8.
  13. ↑ Cuba stamps out mother-to-child HIV. // BBC News, 30 юни 2015. Посетен на 30 юни 2015.
  14. ↑ а б The Constitution of the Republic of Cuba. // National Assembly of People's Power. Посетен на 2007-01-29.
  15. ↑ Cuban Military Expenditures: Concepts, Data and Burden Measures. //
  16. ↑ Cuban army called key in any post-Castro scenario Anthony Boadle Reuters 2006
  17. ↑ IISS Military Balance 2007, стр.70
  18. ↑ ЦРУ – Куба
  19. ↑ [Mehrotra, Santosh. (1997) Human Development in Cuba: Growing Risk of Reversal in Development with a Human Face: Experience in Social Achievement and Economic Growth Ed. Santosh Mehrotra and Richard Jolly, Clarendon Press, Oxford]
  20. ↑ Куба в сайта на ЦРУ.
  21. ↑ [1] Multinationalmonitor
  22. ↑ Human development Reports: Cuba. // United Nations Development Programme, 2007/2008. Посетен на 2008-01-01.
  23. ↑ Списък на държавите по безработица
  24. ↑ Social Policy at the crossroads (PDF). // oxfamamerica.org. Посетен на 2009-02-05.
  25. ↑ Mesa-Lago, Carmelo. The end of rationing?. // September 22, 2006.Шаблон:Verify credibility
  26. ↑ Frances Robles, „Cubans Who Work More Will Get Higher Salaries“, Miami Herald, 12 June 2008.
  27. ↑ Schweimler, Daniel. Cuba's anti-corruption ministry. // BBC News, May 4, 2001. Посетен на 2006-07-09.
  28. ↑ Cuban leader looks to boost food production. // CNN, 17 April 2008. Посетен на 2009-09-14.
  29. ↑ Marc Frank, „Raúl Castro Overhauls Cuba’s Farm Bureaucracy“, Reuters News, 1 May 2008.
  30. ↑ Crespo, Nicolás. Cuban tourism in 2007: economic impact. // Cuba in Transition 7. Miami, Florida, Association for the Study of the Cuban Economy, University of Texas at Austin, 7 – 9 August 1997.
  31. ↑ Background Note: Cuba. // U.S. Department of State, December 2005. Посетен на 2006-07-09.
  32. ↑ Orovio, Helio 2004. Cuban music from A to Z. стр. 203.
  33. ↑ Vision of Humanity. // Vision of Humanity. Посетен на 2010-02-04.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Cuba Libre: Bulgaria – Български сайт за Куба, съдържа полезни данни за опозицията, съдебните практики и дела, случилото се през последните години
  • Diálogo Nacional Cubano – Сайт на опозиционния лидер Освалдо Пая и Националния диалог на всички кубинци, с документи и идеи за промяна
  • Republic of Cuba – Официален сайт на правителството на Република Куба
  • Granma – Международен сайт на вестника на Кубинската комунистическа партия
  • Българска страница за историята на Куба
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Куба
Африка
Америка
Азия
Съществували кратко
Европа
Съществували кратко
Нормативен контрол
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Куба&oldid=7894936“.