или какви са правата ни при срещи с органите на реда

С този текст бихме искали да ви запознаем с правата ви при близки срещи с органите на реда и да предложим съвети, които биха послужили при евентуални ситуации от този вид. Информацията е събрана от различни източници. Единственият начин да се гарантира валидността й, е да се направи справка с настоящия закон.

Обиск и проверка на лични документи

  1. Кога полицаите могат да ме спират на улицата и защо?

Проверката, която служителите на МВР могат да ми наложат на обществено място, се изразява в две основни направления: проверка на личната ми карта и извършване на личен обиск.

Полицаите могат да ме спрат за проверка на личната ми карта при следните условия:

  • когато съм под 18-годишна възраст и се разхождам вечер, следва да спазвам законово установените правила за часовите ограничения, в които мога да излизам навън. Практиката показва, че често вечер служителите на МВР проверяват личните карти на младежите, за да са сигурни, че се спазват следните правила:
  • когато съм поне на 14 години, имам право да излизам без придружител до 22.00 часа и право да излизам след 22.00 часа, но с придружител;
  • когато съм на 18 години, имам право да излизам без придружител след 22.00 ч.
  • когато има налични данни за мен, че съм извършил някакво престъпление или друго нарушение на обществения ред (примерно при дребно хулиганство);
  • когато проверката е наложителна, защото има извършено престъпление или административно нарушение;
  • когато съм чуждестранен гражданин и се провежда контрол по редовността на документите ми за самоличност и пребиваване в страната;
  • когато се намирам на контролен (пропускателен) пункт, организиран от полицията;
  • когато проверката е наложена по искане на друг държавен орган.

Полицаите ме обискират или извършват т.н. официален оглед, познат в разговорната реч още като „джобене” или „прeджобване”, с цел да открият у мен доказателство за престъпление или укрити вещи.

Обискът е позволен само при следните случаи:

  • когато съм задържан и за мен има данни, че съм извършил престъпление;
  • когато има данни за мен, че нося опасни или забранени за притежаване предмети;
  • когато се намирам на място, където е извършено престъпление или нарушение на обществения ред, и има достатъчно данни, че нося в себе си вещи, които са свързани с извършеното престъпление или нарушение;
  • когато има подаден сигнал за мен в Шенгенската информационна система (ШИС) за извършване на специфичен контрол. Това е информационна система, използвана в много европейски държави за предоставяне на информация за хора и предмети. Информацията може да се отнася за изгубени вещи или изчезнали лица, за които има заповед за арест.

Важно! Обиск може да ми бъде извършен само от лице, което е от същия пол като моя.

  1. Как протича самата проверка?

За да съм спокоен с процедурата за проверка, следва да изискам полицаите да ме запознаят с основанието за извършване на обиска срещу мен. Ако то е, защото ме задържат, то какво е основанието за задържането ми. Ако то е, защото нося опасни или забранени предмети, то какви са данните, по които съдят за това нещо. Важно е да поискам всичко това да се впише в протокола за извършване на обиска ми.

Задължително е обискът да се извърши не само от лице от същия пол, но и в присъствие на поне още един свидетел, който не е полицай. А когато основанието за това е, защото съм задържан или укривам предмети от значение за съдебно дело, тогава свидетелите трябва да са поне двама (поемни лица) и отново от същия пол.

  • Първо и задължително условие, за да протече един обиск законосъобразно, е служителите на МВР да ми се представят, като се идентифицират с име и звание, а при съмнение от моя страна са длъжни да покажат и полицейските знаци по себе си и служебната си карта.
  • Второ: Полицаите следва да снемат самоличността ми, като представя документи за самоличност (лична карта, шофьорска книжка, паспорт). Ако не нося такива в себе си, е достатъчно лицата, които имат документи за самоличност и ме познават, да потвърдят, че аз съм човекът, за когото се представям.

Ако откажа без основание да представя документите си за самоличност на полицейските органи или не ги нося със себе си, може да ми бъде наложена глоба в размер между 50 и 300 лева. Възможно е да последва и отвеждането ми за справка в близкото районно поделение на МВР и даже да ми бъдат взети отпечатъци, за да се разкрие самоличността ми.

  • Трето: Всеки път при извършване на обиск полицаите са длъжни да съставят протокол. Той се подписва от полицейския орган, от един свидетел и от мен. Полага ми се един екземпляр от него. Винаги отбелязвайте, че настоявате за протокол и свидетел преди самия обиск. Често това отказва полицаите.

Важно! След като протоколът бъде попълнен от органите на реда, имам право да се запозная с неговото съдържание и да се уверя, че в него изчерпателно са описани всички вещи, които са били у мен в момента на обиска, както и да отчета дали не са пропуснати вещи или пък не са добавени нови. За да се подсигуря, че такива няма да се допишат, мога да задраскам свободните полета в протокола, след като го прочета. А ако нещо не е както смятам, мога да напиша възражението си в самия протокол в графата за това. По възможност, ако съм с приятел по време на обиска, е добре той внимателно да следи какви вещи се вадят от джобовете ми, за да не ми се подхвърли някоя незаконна вещ, без да забележа.

В случай че иззетите от мен вещи не са доказателства за извършено нарушение или престъпление, следва да ми бъдат върнати след обиска и никой няма право да ги задържа, освен ако притежаването им е противозаконно.

При арест

Можете да бъдете арестувани при следните случаи:

  • нарушавам обществения ред;
  • създавам явна опасност за себе си или за околните;
  • съзнателно преча на полицаите да си вършат работата;
  • мотая се без документи за самоличност;
  • има подозрения, че съм извършил престъпление;
  • малолетен съм и съм избягал от вкъщи.

Правата ми по време на задържането от органите на МВР:

  1. Имам право на телесна неприкосновеност. Упражняването на сила спрямо мен може да става само в рамките на необходимото, слeд като полицаите са ме предупредили, че ще я използват, и то само ако указвам съпротива на органите на реда и не се подчинявам на техни нареждания. Внимание! Полицията може да използва сила и при групови нарушения на обществения ред, което означава, че ако се намирам сред тълпа, която буйства, мога да отнеса някой и друг ритник дори да не провокирам с нищо органите на реда!
  2. Мога да избегна използването на помощни средства от органите на МВР по време на моето задържане, като окажа съдействие на полицията и се подчинявам на нарежданията, които ми дават. В такъв случай използването на помощни средства ще стане безпредметно. Ако обаче оказвам съпротива и не се подчинявам на нарежданията на полицаите, може да ми бъдат сложени белезници, усмирителна риза, да бъде използвана срещу мен палка (каучукова, пластмасова или електрошокова) и дори да бъдат използвани халосни патрони. При всички случаи полицаите са длъжни да преустановят употребата на помощни средства в момента, в който са постигнали целта си, т.е. са ме обезвредили.
  3. Мога да избегна употребата на оръжие от органите на МВР, като НЕ извършвам противозаконни действия (нападение, задържане на заложници, заплаха с огнестрелно оръжие) и не се опитвам да избягам.
  4. Имам право да запазя личното си достойнсттво. Органите на полицията НЕ могат да ме обиждат или унижават при никакви обстоятелства.

Правата ми при отвеждане в помещение за настаняване на задържани от МВР лица:

Важно е да зная! Полицаите ще поискат от мен да подпиша:

  1. заповедта за задържане;
  2. протокола от извършен личен обиск;
  3. декларация, че съм запознат с правата си.

Призоваваме да не се подписват абсолютно никакви документи, без препоръката на адвоката ви. Това няма да ви навреди по никакъв начин, освен че може да отнесете някоя ругатня или фалшива заплаха от полицаите. Отказът ви да подпишете представените документи ще се удостовери с подпис на едно лице – свидетел и тези документи ще бъдат напълно редовни, стига, разбира се, да са съставени и съобразени в съответствие с всички изисквания на законодателството.

  1. Имам право на медицинска помощ, в случай че поискам или се нуждая от такава. Няма значение дали състоянието ми, което изисква намесата на медици, е предизвикано по време на задържането от органите на полицията или не – моите живот и здраве са ценност, която следва да бъде съхранена при всички случаи.
  2. Имам право да се запозная с писмената заповед, съставена за моето отвеждане в определеното за задържане място. В тази заповед е отбелязан точно часът, в който е ограничено правото ми свободно да се придвижвам в пространството. Тя се подписва от полицая, който я е съставил, и се връчва на мен за подпис, което отказвам!
  3. Имам право да се свържа с адвокат и да ползвам адвокатска защита.
  4. Имам право да се свържа с член от семейството ми или с приятел. Макар да нямам право на телефонно обаждане като по филмите, органите на МВР са длъжни незабавно да уведомят избрано от мен лице за задържането.
  5. Имам право да запазя мълчание. Това винаги е за предпочитане, защото, каквото и да кажа, то може да бъде използвано единствено срещу мен. Мълчанието не води до обвинения или до по-тежки последствия. Винаги отговарям уклончиво – „Не мога да преценя“; „Не помня“; „Не мога да отговоря“; „Без коментар“. В най-добрия случай ясно давам да се разбере, че ще използвам правото си на мълчание и не обелвам думичка, което може да намали количеството въпроси. В случай че случайно кажа нещо, което не е благоприятно за мен, не трябва да се тревожа твърде много, защото на този етап обясненията ми не са част от доказателствения материал и не могат да се използват срещу мен. Само обясненията ми по време на разпит и след запознанството ми с обвинението могат да влязат в кориците на делото и да бъдат използвани срещу мен, освен ако при разпит не потвърдя казаното.

Внимание! Тези мои права трябва да ми бъдат изяснени в самото начало на задържането, за което ще искат да подпиша Декларация в 2 екземпляра, че правата са ми били изяснени от органите на МВР.

Важно! Възползването от медицинска помощ, правото на мълчание и адвокатска помощ и пр. не могат и няма да удължат времето ви в ареста, независимо какво ви казват. Единствено ще удължат работата на полицаите зад бюрото.

При отвеждането ми в помещението за задържане ще бъде извършен личен обиск, при който у мен могат да бъдат открити редица вещи, които да бъдат иззети и съхранявани далеч от мен, до края на престоя ми в помещението за задържане.

Моите права при извършване на този обиск са следните:

  • имам право да искам обискът да бъде извършен от лице от същия пол;
  • имам право да се запозная с протокола за извършения обиск, след като той бъде съставен, както и да получа копие от този протокол. При съставяне на протокола е важно да проверя дали действията на органите на реда са надлежно описани, какви вещи са били в мое притежание, какви вещи са намерени и иззети от мен и дали е вписано основанието за извършване на обиска.
  • имам право да получа иззетите от мен вещи обратно при напускането на помещението за задържане. Трябва да ми бъдат върнати всички иззети вещи, с изключение на такива, които са иззети като веществени доказателства по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.

Кога ще бъда освободен?

  • след отпадане на основанието за задържането ми, но не по-късно от 24 часа от ограничаване на правото ми свободно да се придвижвам в пространството.

Задържане за повече от 24 часа може да бъде постановено само от прокурор, и то само ако ще бъда изправен пред съд за определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража” или „домашен арест”.

Какво се случва, когато правата ми са нарушени?

  • Мога да обжалвам законността на задържането пред съда;
  • В случай че са ми причинени болки и страдания или пък имуществени вреди, мога да потърся обезщетение за имуществени и неимуществени вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди;

По време на разпит

Най-важно: НЕ ХОДИ БЕЗ АДВОКАТ! НЕ ГОВОРИ БЕЗ АДВОКАТ! НЕ ПОДПИСВАЙ БЕЗ АДВОКАТ!

  1. В кабинета на следователя влез уверено, в душата ти не трябва да има място за никакво чувство за вина. Знай: следователят с нищо не е по-добър и не е по-висш от теб, в това число и в смисъл на чистота пред закона.
  2. Помни – в тази сграда нямаш приятели. Не се връзвай на номерата с „доброто” и лошото ченге.
  3. В никакъв случай не вярвай на следователя. Не се съгласявай с неговите предложения – каквито и да са те.
  4. Искай да ти разяснят правата, след това бъди сигурен, че не са ти казали всичко. Не вярвай на нито една дума на следователя, искай да ти покаже текстовете от НК, НПК на всички членове, указани в бланките, които ти дават да подпишеш.
  5. Никога нищо не подписвай! Особено без да го прочетеш. Ако не си съгласен с прочетеното – не подписвай, докато не бъдат внесени поправки. Ако си съгласен – пак не подписвай, преди да го е видял и адвокатът ти. Най-безопасно е да не се подписваш въобще!
  6. На всички въпроси отговаряй уклончиво, а най-добре – „Затруднявам се да отговоря” или „Без коментар“ и не признавай и най-малката подробност, дори да ти се струва в твоя полза. В никакъв случай не се впускай в пространни обяснения, не давай допълнения, пояснения, описания на събитията. Дори да ти е неудобно да се държиш по този начин, става въпрос за твоята безопасност и свобода, а най-малкото – имаш законовото право. Всяка една лъжа се вписва срещу теб. Всяка истина също.
  7. Не се страхувай от следователя. Никога. Не се страхувай, нито че ще го разсърдиш, нито че ще го обидиш. Помни, че той не питае към теб никакви добри чувства и твоята участ не зависи от разположението му към теб. Единствената му цел е да бъдат повдигнати обвинения срещу теб.
  8. Помни: в 99 от 100 случая, за обвинението на следствието и основание за присъдата на съда служат показанията на самия обвиняем.
  9. Винаги имай на ум, че следователят съвсем не е по-умен от теб и не е по-голям професионалист при воденето на разпити и в следствието въобще. Никаква следствена наука няма – всичко се определя от несъвършенствата на човешката душа и общото културно ниво.
  10. Ако следователят нервничи или започне да ти вика и да заплашва – това е верен признак, че той няма никакви доказателства срещу теб. Не допускай това да те накара да проговориш.
  11. Помни: всичко, което бъде казано от теб, може да бъде (а и най-вероятно ще бъде) използвано срещу теб – и това не са празни думи от филмите. Най-често в обвинението следователят се опира именно на показанията от първия разпит.
  12. Ако започнат да ти намекват или да ти предлагат да дадеш подкуп – по-добре не се съгласявай. Първо, това може да е провокация (което е малко вероятно, в повечето случаи следователите действително искат да получат подкуп), второ, с това признаваш своята вина и сега вече следствието може да те натопи във всеки един момент. Мястото за подкупи обикновено е преди да бъдеш арестуван.

Заключение

В свят, в който законите ежедневно се променят и са различни в различните държави, не можем да говорим за полицая като морален стожер. В работата и действията на полицая няма нищо морално, етично, емпатично, добро или лошо. Ако иска да върши добра работа, съответно да изкарва добра заплата и един ден да бъде повишен (както във всяка една друга работа), той трябва да слугува на законите и да се превърне в инструмент на бюрокрацията. Тези две неща отнемат човешкото у полицая. Какъвто и да е без униформа, щом я облече, той вече не е човек, а слуга на закона и като такъв трябва да налага тези закони с всички налични средства, а най-вече с насилие. Каквито и възгледи да има един полицай, когато не е на работа, той трябва да ги загърби в името на службата. Това, освен че е изключително лицемерно, също е много опасно, защото създава предпоставката за липса на лична отговорност, което води до толкова познатото ни „превишаване на права“ или „полицейско насилие“. Всички морални „ценности“, които ни налага обществото и с които ни се налага да живеем, да проповядваме и да зачитаме, независимо дали ни харесва или не, за униформения отпадат. Той е свободен от този товар, който е заменен със суровата сила на законодателството и съдебната система, която вече не е враг, а приятел и мерител за добре свършена работа. По този начин полицаят си затваря очите за другите, които имат подобни взаимоотношения със законите, като богатите, високопоставените юридически лица, политици, съдии и пр., и застава с лице срещу всички останали, които трябва постоянно да полагат усилия да не бъдат криминализирани, което усилие е пропорционално на социалното неравенство.

Накратко – полицаят и полицията не са ваши приятели, не ви мислят доброто, не ги интересува вашата безопасност. Единственото, което ги интересува, е да си свършат работата. Ако това съвпадне с по-горе изброените ситуации, то това ще е чиста случайност или планиран ефект. Пазете се!