1877
от Уикипедия, свободната енциклопедия
<< | 19 век | >> | |||||||
01 | 02 | 03 | 04 | 05 | 06 | 07 | 08 | 09 | 10 |
11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 |
21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 |
31 | 32 | 33 | 34 | 35 | 36 | 37 | 38 | 39 | 40 |
41 | 42 | 43 | 44 | 45 | 46 | 47 | 48 | 49 | 50 |
51 | 52 | 53 | 54 | 55 | 56 | 57 | 58 | 59 | 60 |
61 | 62 | 63 | 64 | 65 | 66 | 67 | 68 | 69 | 70 |
71 | 72 | 73 | 74 | 75 | 76 | 77 | 78 | 79 | 80 |
81 | 82 | 83 | 84 | 85 | 86 | 87 | 88 | 89 | 90 |
91 | 92 | 93 | 94 | 95 | 96 | 97 | 98 | 99 | 00 |
Съдържание
Събития[редактиране | редактиране на кода]
- 6 април — В Букурещ излиза първи брой на първия български всекидневник „Секидневний новинар“
- 24 април (12 април стар стил) — Руският император Александър II подписва в Кишинев манифест за обявяване на война на Турция, с което се слага началото на Руско-турската война (1877 — 1878)
- 16 юли — Руско-турска война (1877-1878): руските войски превземат Никопол
- 19 юли — Руско-турска война (1877-1878): руските войски превземат Шипченския проход
- 20 юли — Руско-турска война (1877-1878): начало на обсадата на Плевен от руските сили
- 21–26 август — Руско-турска война (1877-1878): руски и български части удържат Шипченския проход срещу неколкократно превъзхождаща ги османска армия
- 3 септември — Руско-турска война (1877-1878): руските войски превземат Ловеч
- 17 септември — Руско-турска война (1877-1878): руските войски отблъскват последната османска атака срещу Шипченския проход
- 24 октомври — Руско-турска война (1877-1878): след битката при Горни Дъбник Плевен е напълно обкръжен
- 10 декември — Руско-турска война (1877-1878): Осман паша се предава — край на обсадата на Плевен
Родени[редактиране | редактиране на кода]
- Борис Тодев, български революционер
- Георги Данаилов, български просветен деец
- Константин Станишев, български лекар и политик
- Марко Иванов, български революционер
- Миле Попйорданов, български революционер
- Николай Кун, руски историк и писател
- Сава Михайлов, български революционер
- Цено Куртев, български военен и революционер
- 26 януари — Михаил Герджиков, български революционер
- 7 февруари — Годфри Харолд Харди, английски математик
- 12 февруари — Кръстьо Асенов, български революционер
- 14 февруари — Едмунд Ландау, немски математик
- 17 февруари — Андре Мажино, френски политик и военачалник
- 25 февруари — Ерих Мориц фон Хорнбостел, етномузиколог и музикален теоретик
- 3 март — Йордан Захариев, български географ и етнолог († 1965)
- 8 март — Александър Яшченко, руски юрист
- 18 март — Едгар Кейси,
- 20 март — Цено Тодоров, български художник — живописец
- 17 април — Коце Ципушев, български революционер
- 3 май — Карл Абрахам, германски психоаналитик и психиатър
- 26 май — Айседора Дънкан,
- 28 май — Максимилиан Волошин, руски поет
- 7 юни — Петър Ацев, български революционер
- 2 юли — Херман Хесе, немски писател
- 18 юли — Елин Пелин, български писател
- 28 юли — Васил Коларов, български политик
- 8 август — Илия Балтов, български военен и революционер
- 28 август — Димитър Дечев, български класически филолог
- 11 септември — Феликс Дзержински, революционер и политик
- 24 октомври — Ернст Милк, финландски композитор
- 9 ноември — Мохамед Икбал, Индийски ислямски поет, духовен баща на пакистанската нация
- 23 ноември — Никола Карев, български революционер
Починали[редактиране | редактиране на кода]
- Александър Попов, руски историк
- Киряк Държилов, български печатар
- Лукан Лилов, български революционер
- Павел Калитин, руски офицер
- февруари — Тодор Банчев, български хайдутин
- 21 януари — Александър Брюлов, руски архитект и художник (* 1798 г.)
- 24 януари — Йохан Кристиан Погендорф, германски физик
- 15 февруари — Райко Жинзифов, български поет
- 15 юли — Цачо Шишков, български опълченец
- 31 август — Фьодор Горталов, руски офицер
- 17 септември — Уилиам Фокс Талбот, английски изобретател
- 23 септември — Юрбен Льоверие, френски математик
- 29 октомври — Павел Бобеков, български революционер
- 2 ноември — Фридрих фон Врангел, пруски генерал
- 31 декември — Гюстав Курбе, френски живописец