Шипченска битка (септември 1877)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Шипченска битка.
Трета битка при Шипка | |||||||||
Конфликт: Руско-турска война (1877–1878) | |||||||||
Стоенето на Шипка, Художник Василий Верешчагин |
|||||||||
|
|||||||||
Воюващи страни | |||||||||
Русия | Османска империя | ||||||||
Командири | |||||||||
генерал-лейтенат Фьодор Радецки | Сюлейман паша | ||||||||
Сили | |||||||||
Шипченски отряд : 19 685 войници и 79 оръдия | Централна армия : 26 270 войници и 51 оръдия | ||||||||
Жертви и загуби | |||||||||
над 1 000 убити и ранени | 1 385 убити и ранени |
|
Шипченска битка (септември 1877) на 5/17 септември 1877 г. е последен неуспешен опит на Централната армия да превземе Шипченския проход отбраняван от силите на Шипченския отряд.
Съдържание
Шипченска битка (септември-декември 1877)[редактиране | редактиране на кода]
Боят на 17 септември[редактиране | редактиране на кода]
Основна цел на Сюлейман паша е превземане на руските позиции на вр. Свети Никола. Атаката започва около 3:00 часа. На първа линия се води от три табура доброволци, наречени "табури на обречените". Най-ожесточен е боят за Орлово гнездо. Тук загиват 75% от защитниците и в 5:00 часа е превзет от османските сили. Руските сили отбиват три атаки срещу вр. Свети Никола. От 10:00 до 12:00 часа след контраатака на 56-и Житомирски Пехотен полк и ожесточен ръкопашен бой е въстановен руския контрол върху Орлово гнездо. Едновременно са отбити три турски атаки на вр. Кючюк Йешилтепе. Към 14:00 часа боят затихва. И двете страни преминават към стратегическа отбрана известна като Стоенето на Шипка.
Стоене на Шипка[редактиране | редактиране на кода]
Етап от отбраната на Шипченския проход - 6/18 септември 1877 г. до 29 декември / 9 януари 1878 г. Осъществява се от частите на XXIV-а пехотна дивизия - 93-и иркутски, 94-и енисейски и 95-и красноярски пехотен полк. Характерен е с артилерийски двубои и пушечен обстрел. Поради заетите командни позиции от османската Централна армия, личният състав на руския Шипченски отряд се движи предимно нощем. По-сериозен опит за овладяване от османците на вр. Свети Никола е направен на 30 октомври / 11 ноември и е незабавно отбит. Руските позиции са разширени и укрепени със землянки, блиндажи и други землени съоръжения. Снабдяването със зимно облекло е силно затруднено. С настъпването на зимата рязко се увеличават загубите от болести и измръзвания - 9 500 болни срещу 700 убити и ранени. Ежедневния доклад на генерал-лейтенант Фьодор Радецки до Главната квартира на Действащата руска армия "На Шипка всичко е спокойно" става крилата фраза. Изключително трудните зимни условия са пресъздадени от художника Василий Верешчагин в триптиха "В окопите на Шипка". В началото на м. януари настъплението на руския Южен отряд и битката при Шейново водят до разгром и пленяване на Централната османска армия.
Значение за хода на войната[редактиране | редактиране на кода]
За значението на отбраната на Шипченския проход по-късно генерал-лейтенант Фьодор Радецки ще напише - "Шипка - това е заключена врата. През месец август тя удържа един тежък удар, с който Сюлейман паша се помъчи да я пробие, за да мине в Северна България, да се съедини там с Мехмед Али паша и с Осман паша, за да разкъса руската армия на две части и да ѝ нанесе решително поражение. Следните 4 месеца Шипка приковаваше 40 000 турска армия, отвлече я от другите пунктове на театъра на военните действия и с това улесни успеха на другите два наши фронта. Накрая същата тази Шипка подготви капитулацията на една втора неприятелска армия, а през януари тя послужи като отворена врата за победоносното шествие на една част от нашата армия към Цариград".
Вижте още[редактиране | редактиране на кода]
- Шипченска битка (юли 1877)
- Битки през Руско-турската война (1877-1878)
- Шипка (паметник)
- Шипченски манастир
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Димитриев, Р. Боевете и операциите около Шипка във войната 1877-78 години. Военно-исторически етюд. София, 1902
- Георгиев Георги, Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник, ДИ "П.Берон", София, 1986, с. 56-57,166