Русофилство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за хора и общности. За българското неправителствено сдружение вижте Национално движение „Русофили“.

Русофилството (от русо[1] и на старогръцки: φιλέω — обичам) е обич към Русия, руския народ, руската култура, история, бит и традиции. Корените на русофилството са свързани с православните традиции и славянофилството. Събирателният митологичен образ на освободителката Русия в колективното съзнание на българския народ под османска власт през Възраждането е „дядо Иван“.[2][3]

Русофилство в България[редактиране | редактиране на кода]

Русофилството възниква в българските земи под османско владичество. Тогава то е свързано с надеждите на българския народ да се освободи от османско иго с помощта на Руската империя. Така в колективното съзнание на българския народ под османска власт през 1517 век възниква митологичният образ на освободителката Русия, която българите през Възраждането наричат „дядо Иван“. Според Й. Трифонов (1908 г.), митичният образ на „дядо Иван“ произлиза от аналогии с Иван III или Иван IV.[2] „История на България“ (1954 г.) свързва появяването на легендата за „дядо Иван“ с женитбата на Иван III за племенницата на последния византийски императорСофия Палеологина, през 1472 г. Чрез този брак Иван III формално получава правото да се възкачи на трона на вече несъществуващата Византийската империя, завладяна от турците през 1453 г. и моралното задължение да освободи балканските народи от турските нашественици.[3]

През 1867 г. Тодор Бурмов[4] издава в Букурещ брошуратаБратско обяснение на българин към братята му българе“, в което пише:[5]

Кои са русите и кои са българете? И едните и другите славене православни. Първите са народ велик и съставляват велико царство с най-добра будущност; а вторите бедни и презрени раи в Турската империя, обречени, без помощта на другите си братя, да работят като волове и занапред, като са работили досега, за натлъстяването на турските дебели вратове. Зле ли щяше да е за тези измъчени и унижени раи да станат изведнаж граждане на великата славенска империя? Но ще си изгубят българский язик? Ще бъде ли то съединено със загуба откъм развитието на българете, каквото кога би им ся наложил турскийт, гръцкий или други някой славенский язик? Рускийт днешен язик е старийт българский с едно малко изменение. Днес един русин по-лесно разбира старийт българский язик, отколкото един българин. Сегашнийт българский язик ся образува с помощта на рускийт, и който българин разумява добре литературнийт си българский язик, той разумява литературнийт руский язик. Може ли да ся рече, чи българете си изгубват язикът, ако го доближат до старийт си писмен и богат язик?

— из брошурата „Братско обяснение на българин към братята му българе

През 1877 г., по време на Освободителната война, Петко Славейков написва стихотворението „Вярата и надеждата на българина към Русия“, посветено на руския народ.

След Освобождението на България, продължител и изразител на русофилските идеи в страната става Славянското дружество в България, основано на 4 декември (21 ноември) 1899 г. в София. Председател става митрополит Климент (Васил Друмев), а съорганизатори и членове на дружеството са Илия Куртев, Игнатий Рилски, Костадин Апостолов и други възрожденски патриоти и родолюбци. Славянското дружество съществува и днес, като едно от най-старите дружества в България, със 115-годишна история и традиция.[6]

Към 2015 г. в България съществуват около 180 русофилски организации.[7] Една от най-активните сред тях е основаното през 2003 г. Национално движение „Русофили“ - то ежегодно провежда събор на русофилите в България през септември край язовир „Копринка“, който през 2015 г. събира над 12000 души.[8]

Критика на русофилството[редактиране | редактиране на кода]

Според Методи Кусеврешението на Русия да освободи България с умисъл да я присъедини на Руската империя, не представляваше тогава престъпна мисъл за интересите на българите, според тяхното тогавашно робско положение. Ето затова планът на руската дипломация е бил и е [...] България да си стане руска губерния [...] Русофилството в България е достигнало до идиотство. Когато руската дипломация прави пакостите, ние, българите, нарочно си закриваме очите[9]

През 2012 г. Иво Инджев (възпитаник на Московския държавен университет[10] и преди 1989 г. – секретен сътрудник на Държавна сигурност с агентурен псевдоним „Ивайло“)[11][12][13] нарича в блога си Русияимперия на злото[14] и се изказва за нея по следния начин:

Няма съмнение, че във всичките ѝ форми на съществуване Русия е незаобиколим фактор и източник на тревоги точно както динозавър, който дори в предсмъртни гърчове създава проблеми с огромното си туловище.[15]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. С. И. Ожегов, «Словарь русского языка»: 70 000 слов/ Под ред. Н. Ю. Шведовой. — 23-е издание, испр., Москва: «Русский язык», 1991—917 с., ISBN 5-200-01088-8: «РУСО 1… Первая часть сложных слов со знач. относящийся к русским, к русскому, напр. русофил (человек, любящий все русское), русофоб (человек, ненавидящий все русское)».
  2. а б Макарова, И. Ф. Болгарский народ в XV—XVIII вв. Москва, ДомКнига, 2005. с. 171.
  3. а б Под ред. Третьякова, П. Н. и др.. История Болгарии. :Москва, Наука, 1954. с. 180.
  4. Йоцов, Борис. Славянските литератури и славянското съзнание в България. // Славянски глас: Годишник на Славянското дружество в България 2. 2011. с. 9-34.
  5. Братско обяснение на българин към братията му българе. Букурещ : у народната книгопечатница К. Н. Радулеску, 1867.
  6. Милева, Румяна. Учредяване на Славянското дружество в България. // Славянско дружество в България (официален сайт), 29.08.2015. Посетен на 08.08.2016.
  7. „Русофилите се обединяват в партия.“ nbox.bg, 21 август 2015 г.
  8. Тенева, Олга. XII-ият Национален събор на приятелите на Русия се проведе на язовир “Копринка”. // Официален сайт на НД „Русофили“, 08.09.2015. Посетен на 08.08.2016.
  9. Виновниците за погрома на България през 1913 г. : из живота и делото на Старозагорския митрополит Методий Кусевич / [състав., предг.] Цочо Билярски. София : Анико, 2010. 956 с.
  10. Инджев, Иво. Официален блог на Иво Инджев; раздел „За мен“. // Посетен на 18.02.2015.
  11. Костадинов, Славей. Иво Инджев в сензационна изповед пред „Шоу“: Отидох сам в ДС!. // www.blitz.bg; раздел „Шоу“, 25.10.2007. Посетен на 18.02.2015.
  12. Решение № 50/ 08.10.2008 г., Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на българската народна армия.
  13. Инджев, Иво. Предизвиквам ги!. // Официален блог на Иво Инджев, 08.10.2008. Посетен на 19.02.2015.
  14. Отечественият фронт марширува срещу външната ориентация на България. // 25.07.2012. Посетен на 12.11.2015.
  15. Инджев, Иво. Прогноза за поредна руска катастрофа поставя въпроса дали сме готови да избегнем отломките този път. // Официален блог на Иво Инджев, 15.06.2015 г.. Посетен на 15.06.2015.