Мимас (спътник)
| Мимас | |
|---|---|
| Естествен спътник на Сатурн | |
Мимас заснет от апарата Касини-Хюйгенс
|
|
| Откриване | |
| Открит от | Уилям Хершел |
| Дата | 17 септември 1789 г.[1] |
| Орбитални параметри | |
| Голяма полуос (a) | 185 520 km[2] |
| Ексцентрицитет (e) | 0,0202[3] |
| Орбитален период (P) | 22 часа 37 мин. 5 сек. |
| Физически характеристики | |
| Среден диаметър | 415,6 × 393,4 × 381,2 km (0,0311 от Земния) |
| Маса (m) | (3,7493±0,0031)×1019 kg[4] |
| Средна плътност | 1,17 g/cm3 |
| Екваториална гравитация | 0,077 m/s2 |
| Втора космическа скорост | 0,159 km/s |
| Период на въртене | 22 часа 37 мин. 5 сек. (синхронен) |
| Наклон на оста | 0,005° |
| Албедо | 0,77 |
| Видима величина | 12,9 |
| Повърхностна температура (T) | ≈ 64 K |
| Мимас в Общомедия | |
Мимас е естествен спътник на Сатурн открит през 1789 г. от Уилям Хершел.[5] По диаметър Мимас е 20-тия най-голям спътник в Слънчевата система.
Съдържание
Наименование[редактиране | редактиране на кода]
Спътникът носи името на един от сто и петдесетте гиганти със змеевидна опашка от древногръцката митология Мимас, син на Уран и на Гея. Като алтернатива се използва означението Сатурн 1.
„Мимас“ и имената на останалите тогава известни седем спътника на Сатурн са предложени от сина на Уилям Хершел – Джон Хершел през 1847 г. в неговата публикация Резултати от астрономически наблюдения на Нос добра надежда ([1]).
Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]
Ниската плътност на Мимас от 1,17 g/cm3 сочи че той е съставен предимно от лед и сравнително малко количество скален материал. Поради приливните сили на които е подложен, спътникът има форма на елипсоид като дългата му ос е с 10% по-дълга от късата.
Най-голямата забележителност на спътника е големият кратер Хершел с размери от 130 km в диаметър или почти 1/3 от диаметъра на Мимас. Кратерът има максимална дълбочина спрямо заобикалящия го терен от 10 km, стени високи 5 km и централни възвишения високи 6 km спрямо дъното на кратера. Ако Мимас беше с размерите на Земята, то кратерът би бил над 4000 km в диаметър или голям колкото Канада. Ударът причинил кратера почти е разрушил Мимас; разломи и пукатини от ударната вълна са видни на обратната страна на спътника. Повърхността е осеяна с множество по-малки кратери с диаметър над 40 km, но в областта на южния полюс кратери над 20 km.
На повърхността се наблюдават следните геологични образувания: кратери и пропасти.
Изследване[редактиране | редактиране на кода]
Сондата Пионер 11 прелита покрай Мимас през 1979 г.,[6] като най-голямото сближаване със спътника е на разстояние 104 263 km на 1 септември 1979 г. Вояджър 1 се доближава до спътника през 1980 г., а Вояджър 2 през 1981 г.
Мимас е заснеман няколко пъти от апарата Касини-Хюйгенс на различни разстояния, най-близкото от които на 63 000 km на 1 август 2005 г. Разширената мисия на космическия апарат ще включва няколко доближавания до спътника. Най-близото преминаване на Касини е на 13 февруари 2010 г. на разстояние 9 500 km.
Мимас в киното и фантастиката[редактиране | редактиране на кода]
- Мимас бива сравняван със „Звездата на смъртта“ от Междузвездни войни. Това е интересно съвпадение поради факта, че филмът е заснет 3 години преди първите снимки на спътника да бъдат изпратени от Вояджър 2.
- В романите на Роб Грант и Дъг Нейлър базирани на сериала Червено Джудже Мимас е колонизиран и има голям космодрум.
- В телевизионния сериал Стар Трек: Следващото поколение Мимас се превръща в убежище на четирима кадета от Звездната академия след като техните апарати се сблъскват.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Мимас на фона на Сатурн, 13 февруари 2010.
-
Мимас е малката бяла точка долу в ляво. (Кликнете за да уголемите изображението).
-
Мимас заснет от Касини-Хюйгенс. На тази снимка спътника има яйцевидна форма
-
Мимас се очертава на фона на Сатурновите северни висини
-
Мимас отвъд F-пръстена на Сатурн.
-
Снимка с висока резулюция на повърхността на Мимас, показваща силно изразени особености на албедото върху кратерни вериги (Хершел се намира ниско в десния ъгъл)
-
Снимка на Мимас с допълнително добавени цветове
-
Мозайка на Мимас предимно от снимки с висока резулюция
.jpg)
_PIA06176.jpg)
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Imago Mundi – La Découverte des satellites de Saturne. //
- ↑ Harvey, Samantha. NASA: Solar System Exploration: Planets: Saturn: Moons: Mimas: Facts & Figures. // NASA, April 11, 2007. Посетен на 2009-10-02.
- ↑ NASA Celestia
- ↑ Jacobson, R. A. и др. The GM values of Mimas and Tethys and the libration of Methone. // Astronomical Journal 132 (2). 2005. DOI:10.1086/505209. с. 711.
- ↑ Herschel, W.. Account of the Discovery of a Sixth and Seventh Satellite of the Planet Saturn; With Remarks on the Construction of Its Ring, Its Atmosphere, Its Rotation on an Axis, and Its Spheroidical Figure. // Philosophical Transactions of the Royal Society of London 80. 1790. DOI:10.1098/rstl.1790.0001. с. 1 – 20.
- ↑ Pioneer 11 Full Mission Timeline. // Dmuller.net. Посетен на 13 юни 2014.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((bg)) Разположение на Мимас и луните на Сатурн в орбитите им около газовия гигант в момента
- ((en)) Планетарно общество: Мимас
- ((en)) Деветте планети: Мимас
- ((en)) Изгледи от Слънчевата система – Мимас
|
||||||||||||||||
_large.jpg)
|
|||||||||||||||||
