Кафява мечка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
кафява мечка
Ours brun parcanimalierpyrenees 1.jpg
Кафява мечка
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Червена книга на България
Status iucn3.1 EN bg.svg
Застрашен[2]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Carnivora Хищници
семейство: Ursidae Мечки
род: Ursus Мечки
вид: Ursus
arctos		 Кафява
мечка
Научно наименование
Уикивидове Ursus arctos
Linnaeus, 1758
Разпространение
Ursus arctos range map.svg
Световно разпространение
Bulgaria Distribution Ursus arctos.svg
Разпространение в България   Постоянно присъствие  Временно или случайно присъствие
Подвидове

Раздел Еволюция и таксономия
кафява мечка в Общомедия

Кафявата мечка (Ursus arctos) е животно от семейство Мечки. Тя е най-едрият хищник в България.

Разпространение и численост[редактиране | редактиране на кода]

Преди човекът и неговата дейност да ограничат популацията до днешните ѝ граници в миналото кафявата мечка е обитавала широк ареал на четири континента. На запад от остров Британия и Ирландия, цяла Европа, северните части на Африка, Близкия изток, Централна Азия, Сибир, обширни райони от Китай, остров Хокайдо, Далечния изток на Русия, Камчатка и Чукотка. Преди около 100 хил. години в резултат на сухоземната връзка със Северна Америка кафявите мечки вероятно от усурийския подвид успяват да колонизират Аляска. Въпреки ранното навлизане на територията на този континент едва преди 13 хил. години успяват да се заселят и в западната му част на юг до северно Мексико[3]. Кафявата мечка и конкурентните взаимоотношения с Късомуцунестата мечка е една от вероятните причини за изчезването на вида преди около 11 хил. години[4].

Числеността на съвременната световна популация на кафявата мечка се оценява на над 200 хиляди индивида. Русия е страната с най-голям брой на мечките и се смята, че числеността им надвишава 100 000. Според оценки на числеността в САЩ има около 33 000 (30 000 от тях в Аляска[3]), Канада – 25 000, а в Европа (без Русия) – 14 000[1].

Днес ареалът на разпространение с известни изключения съвпада с този от миналото с тази разлика, че популацията е с по-голяма гъстота и численост в северните райони, докато в южните е силно фрагментирана и малочислена, като на много места вече видът не съществува. Такива са например североафриканската популация, която изчезва към 1890 година[5]. На Синай последната кафява мечка е наблюдавана в края на 16 век[1], а със заселването на Дивия Запад мечките са изтребени почти във всички континентални щати на САЩ. Последният екземпляр в северната част на Мексико е наблюдаван през 1964 г[6]. Продължителната човешка история в Европа, Близкия изток, Централна Азия и Китай водят до бавно и систематично унищожаване на вида в продължение на столетия.

Поради тази причина в южната част на Европа има няколко изключително малки, изолирани популации. Две от тях са популациите в Пиренеите между Франция и Испания като всяка от тях има по по-малко от 10 мечки. В Кантабрийските планини съществуват две популации съответно с по 20 - 30 и 80 - 100 мечки. В Апенините в централната част на Италия живеят 40 - 50 мечки, често описвани и като самостоятелен подвид. В Алпийската част на Италия, Австрия и Словения има 35 - 40 мечки[1]. Малки популации на кафявата мечка също са разпръснати в много части на Азия и малко се знае малко за тяхната численост. В Пакистан например има около 150 - 200 мечки в седем отделни групи обитаващи района на Хималаите, Каракорум и Хиндукуш. В Индия мечките обитават 23 защитени територии в северните щати Джаму и Кашмир, Химачал Прадеш, Утаракханд. Вероятно страната е обитавана от по-малко от 1000 индивида. В Китай кафявите мечки също обитават разпокъсани и недобре установени територии в западната и североизточната част на страната. Смята се, че мечките в страната наброяват около 6000 индивида. По-гъста е популацията на остров Хокайдо, където популацията надхвърля 2000 индивида. Въпреки, че те са добре проучени данните за тяхната численост остават несигурни[1].

Разпространение и численост в България[редактиране | редактиране на кода]

В България кафявата мечка е представена от две субпопулации, обитаващи двата най-големи планински масива в страната – Старопланинския и Рило-Родопския. Общата територия на разпространение на вида е около 1 100 000 ha. Западната част на Средна гора служи като своеобразен мост, чрез който двете субпопулации са свързани. Първата старопланинска субпопулация е по-малка от втората и границите на разпространение приблизително съвпадат с тези на национален парк Централен Балкан и буферната зона към него. В западна и особено в източна посока на масива присъствието на кафяви мечки е спорадично и по-скоро с временен характер. На запад тази субпопулация се свързва с ареала на разпространение на мечките в Сърбия. На юг субпопулацията не е така фрагментирана и заема по-обширна площ, която частично попада в националните паркове Рила и Пирин. На запад посредством Краище, Осогово и Малашевска планина кафявата мечка комуникира с популациите в Сърбия и Македония, а на юг с тази в Гърция[7]. Гръцката субпопулация в Родопите е пряко продължение на Рило-Родопската на юг и е пространствено изолирана от западната Пиндска субпопулация[8].

Площта на обитаваната територия от старопланинската субпопулация е 237 100 ha, а тази на рило-родопската е 841 800 ha[7]. Много по-несигурни са данните, касаещи числеността на дивите кафяви мечки в България. Различни източници посочват различни цифри движещи се в границите между 500 и 1000 индивида[9][10]. Причината за неясния брой на мечките е факта, че територията, която обитават е голяма и е възможно един екземпляр да бъде преброяван повече от един път. Мечките в България са от най-плахите и избягват срещи с човека. Причина за това е, че Южна Европа е била пренаселена още от дълбока древност. Хората са преследвали вида в продължение на хиляди години и мечките са придобили навик да се крият и пазят. Обичайно при среща с човек, мечката го подушва и чува отдалеч и се отдалечава[11].

В миналото кафявата мечка е обитавала цялата територия на съвременна България. Свидетелства за това се откриват от костни останки в различни краища на страната. Костни останки и зъби от кафява мечка в България са открити на десетки места. Те доказват безспорното някогашно по-широко разпространение на вида в страната. Фосилни находки са открити в пещерата Козарника (Сухи печ) до Белоградчик от палеолит – неолит (отпреди 80000 – 16000 г.); в пещерата Миризливка в местността „Башовица“ в рида Белоградчишки венец до Гара Орешец от палеолит [12]. Субфосилни останки (от следледниково време) от кафява мечка са открити праисторическото селище „Телиш-Редутите“ при Телиш, Плевенско от неолит – раннобронзова епоха (3450 – 3320 пр. н. е.)[13] и край село Долнослав, Пловдивско в енеолитния култов център (3530-3480 пр. н. е.).[14]; в селищната могила при Гълъбово (енеолит – средна бронзова епоха); в потънало селище Урдовиза до Китен от енеолит-ранноброзова епоха (3000-2000 г. пр.н.е); Тракийската гробница в землището на село Руен ( 4-1 в. пр. н. е.); средновековно селище до село Искрица, Старозагорско от 11-12 в.[15]; ранновизантийското (Цуида; 5-6 в. н. е.) и средновековно (10-12 в.) селище Хисарлъка в пределите на Сливен[16] Според римски надписи от II век е известно, че десетки заловени мечки са пренасяни по Дунав до римските арени[9].

Десетки пещери в България се наричат „Мечата дупка“ заради обитавалите ги в миналото мечки. Сред тях са и такива, които днес се намират твърде далеч от съвременните граници на ареала на вида. Такива са например Мечата дупка до село Стоилово с отложения от втората половина на късен плейстоцен и Мечата дупка до село Леярово с намерени останки от ранен холоцен.[17];

В края на 19 век разпространението на кафявата мечка се свива до приблизително настоящите си граници с изключение на това, че екземпляри са обитавали Лудогорието и Странджа, а естествената връзка на двете субпопулации през Еледжик е била широка и постоянна. При първото сериозно преброяване на кафявата мечка през 1934 г. е установено, че страната е обитавана от 300 – 366 индивида, а за същата година са отстреляни 32 мечки. В резултат на взети мерки по ограничаване на отстрела и опазване на вида до 1959 г. броят им нараства до 450 и от тогава до момента числеността на мечките в България бавно нараства. През 1980-те години кафявата мечка се превръща в ловно-стопански обект. Поради тази причина в района на Кормисош са внесени мечки от Румъния, които да подобрят генофонда на местните[9]. Карпатските мечки са по-едри и с по-ценни трофейни качества, но са потомци на холоценска вълна на миграция от източните части на Европа. Балканската популация заедно с мечките от Пиренеите и Апенините са автохтонен плейстоценски реликт[18]. В резултат на това при проведено изследване на 199 проби от мечки взети в България и Румъния е установено, че 7 от екземплярите в България са наследници на карпатските мечки[19].

Еволюция и таксономия[редактиране | редактиране на кода]

Име Снимка Разпространение Забележка
Ursus arctos alascensis[20][21]
Аляска кафява мечка,
Аляско гризли		 Крайбрежието на Аляска
Ursus arctos arctos
Евроазиатска кафява мечка		 European Brown Bear.jpg Европа, Кавказ, Западен Сибир и Монголия[22] Имат предимно тъмен цвят (рядко светъл), средни по размер на тялото с тъмни нокти. Сибирските представители са по-едри от останалите. Европейските мечки са предимно горски обитатели.
Ursus arctos beringianus
Камчатска кафява мечка,
Далекоизточна кафява мечка		 Brown-bear-in-spring.jpg Полуостров Камчатка и остров Парамушир[22] Това е много едра и тъмно оцветена мечка. Индивиди с по-светло оцветяване се срещат по-рядко в сравнение с евроазиатската кафява мечка. Ноктите са тъмни[22]. Смята че, че този подвид е дал началото на други два – Мечката Кодияк (U. a. middendorffi)[23]. и Полуостровната кафява мечка {U. a. gyas) в Аляска.
Ursus arctos californicus
†Калифорнийска кафява мечка (изчезнала)
Калифорнийско гризли		 Monarch the bear.jpg Калифорния Последният представител на подвида е отстрелян през 1922 г.
Ursus arctos collaris
Източносибирска кафява мечка		 Ucollaris.jpg Източен Сибир от река Енисей до Алтай и северна Монголия. Притежава предимно тъмно оцветяване. Представлява междинна форма между U. a. arctos и U. a. beringianus. Притежава относително едър череп[22].
Ursus arctos crowtheri
†Атласка мечка (изчезнала)		 Atlasbear.jpg Обитавала е Атласките планини и прилежащи райони в Северна Африка от Мароко до Либия. Често е описвана като самостоятелен вид. Последният оцелял индивид е отстрелян през 1890 г[11].
Ursus arctos dalli
Кафява мечка от остров Дал		 остров Дал
Ursus arctos gobiensis
Гобийска кафява мечка,
Мазалай		 Гоби
Ursus arctos gyas
Полуостровна кафява мечка		 Brown bear.jpg Полуостров Аляска Според някои биолози подвидът се смята за част от мечката Кодияк (U. a. middendorffi).[24]
Ursus arctos horribilis
Гризли		 Grizzly Bear Yellowstone.jpg Северна и Западна Канада, Аляска и северозападните части на САЩ. В исторически план подвидът е населявал Големите равнини. Гризли притежават средно до тъмнокафява козина със сиви и жълтеникави петна. По размер на тялото са по-малки от аляските кафяви мечки. Индивидите, обитаващи в близост до крайбрежието могат да бъдат повече от два пъти по-едри от тези от вътрешността на континента. Високо приспособима мечка, която обитава гъсти гори, тундра и открити прерии.
Ursus arctos isabellinus
Хималайска кафява мечка		 Ursus arctos isabellinus (in Perm Zoo).jpg Непал, Пакистан и северна Индия Мечката е с рижавокафява козина и пясъчни на цвят уши. Тази мечка е по-малка о останалите азиатски подвидове. Обитава райони с висока надморска височина – гори и алпийски ливади.
Ursus arctos lasiotus
Усурийска кафява мечка,
Амурска кафява мечка		 Ursus arctos lasiotus - Beijing Zoo 3.JPG Южните Курилски острови, Сахалин, Приморски край, по поречието на реките Усури и Амур, Манджурия, Хокайдо, Северна Корея[22] Този подвид е вероятния родоначалник на мечката гризли (U. a. horribilis).[23]
Ursus arctos marsicanus
Марсиканска кафява мечка		 Марсика, централна Италия Наброява около 30 – 40 мечки обитаващи района на Марсика. Това е непризнат подвид, който е част от евроазиатската кафява мечка..[20].
Ursus arctos middendorffi
Кодиак		 Bear Square.JPG Островите Кодиак, Афогнак, Шияк в Аляска Това е най-едрият от подвидовете на кафявата мечка.
Ursus arctos nelsoni
†Мексиканска кафява мечка (изчезнал)
Мексиканско гризли		 Mexico grizzlies.png Обитавала е северните щати на Мексико – Чиуауа, Коауила де Сарагоса и Сонора както и югозападните щати на САЩ – Тексас, Аризона и Ню Мексико. Тази мечка изчезва в резултат на развиването на говедовъдството в тези райони. Подвидът е оцелявал при сухи планински и пустинни условия каквито предлагат някои участъци от ареала.
Ursus arctos pruinosus
Тибетска кафява мечка		 Tibetan Blue Bear - Ursus arctos pruinosus - Joseph Smit crop.jpg Тибетско плато[22]. Малка субпопулация в пустинята Гоби често е приемана за отделен подвид. Подвид със средно по размери тяло с дълга и рунтава козина. Еднакво се срещат светли и тъмни индивиди, но преобладава окраска на тялото със среден на крайностите нюанс. Козината по врата е светла и образува яка[22].
Ursus arctos sitkensis Населява островите Адмиралти, Баранов и Чичагов, Аляска. Подвидът е най-близкородствен на полярната мечка.
Ursus arctos stikeenensis Североизточната част на Британска Колумбия[25] около поречието на река Стикин. Според някои биолози се приема за вариетет на ме(ката Гризли[25].
Ursus arctos syriacus
Сирийска кафява мечка		 Ursus arctos syriacus.jpg Разпространена е на север от Кавказ, през Мала Азия, източното Средиземноморие и на запад през Ирак, Иран, Афганистан и Пакистан до западната част на Хималаите[22]. Ареалът е много разпокъсан и в повечето от районите като например Израел подвидът е съществувал в миналото. Индивидите от този подвид са предимно светлокафяви и дребни със светли нокти[22].
Ursus arctos ugavaesis (изчезнал) Полуостров Унгава, Квебек Населявала е горист район в северен Квебек. Този подвид е изтребен от местните индиански племена и ранните европейски заселници. Последният екземпляр е отстрелян през 1913 г[26].

Характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Живее поединично, рядко на двойки. Има добродушен вид, но е непредвидима – може много бързо да изпадне в ярост. Масата на възрастния индивид е между 100 и 350 кг. Дължината на тялото е 1,50 – 2,50 m.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Кафявата мечка живее в горски местности. Въпреки че изглежда тромава, на кратки разстояния може да тича със скорост 45 км. в час.

Храни се с корени, жълъди и млади треви. Обича: горски ягоди, малини и боровинки, диви ябълки, сливи, круши, дини и мравки. През лятото кафявата мечка прекарва значително време в хранене, като има нужда от 14 килограма храна на ден. По-голямата част от зимата прекарва в сън в леговищата си. Живее от натрупаните през лятото тлъстини, но ако огладнее, излиза навън. Когато храната не достига, мечката убива по-дребни от нея животни и много рядко хора.

Продължителността на живот на кафявата мечка е 30 години.

Размножаване и развитие[редактиране | редактиране на кода]

Мечките раждат за първи път на 5 – 8 годишна възраст и дават поколение веднъж на 3 – 4 години. Сред някои европейски популации разжат с около година по-рано от нормално с честота през около две години[1]. Брачните двойки се събират през май – юни. Разгонването трае от 10 до 30 дни. През този период женската се чифтосва с няколко мъжки. Често самците се бият за разгонената женска. Бременността като цяло продължава около седем месеца. След оплождането яйцеклетката не се имплантира няколко дни пъ-късно, а едва към ноември след като започне имния им сън. Тази физиологична особеност се нарича забавена имплантация и фактическата бременност продължава едва от шест до осем седмици[27]. В случай, че мечката не е натрупала достатъчно подкожна мазнина за зимата и е слаба е възможно яйцеклетката да не се имплантира в матката, а да се резорбира. Малките мечета се раждат по време на зимния сън през януари. Раждат се от 1 до 4 на брой (обикновено 2) и са с тегло от 340 до 680 грама[27]. Мечетата се раждат голи, слепи и много малки в бърлогата, докато майката спи. В началото растат много бавно и проглеждат едва на 30-ия ден, но към тримесечна възраст тежат около 15 килограма, а на половин година са вече около 25 килограма[27], а през първата година след раждането си те увеличават размерите си около 200 пъти. През пролетта излизат с майка си от бърлогата и укрепват бързо. Кърменето продължава около 18 – 30 месеца, но мечетата живеят с майка си почти до двегодишна възраст. През пролетта излизат навън да играят и да се учат да ловуват.

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Кафявата мечка е един от символите на Русия.
  • В България видът е поставен под закрила и бързо се увеличава.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д е ((en)) McLellan, B.N., Servheen, C. & Huber, D.. Ursus arctos. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 27 January 2009.
  2. ↑ Червена книга на Република България. Кафява мечка. Посетен на 18 февруари 2012
  3. ↑ а б ((en)) Neal Lineback and Mandy Lineback Gritzner. Geography in the News: Grizzlies’ Territory. // National Geographic, 2013. Посетен на 2014-11-22.
  4. ↑ ((en)) McLellan, B.N. and D. Reiner. A review of bear evolution. // Int. Conf. Bear Res. and Manage. 9: pp. 85-96, 1994. Посетен на 2014-11-22.
  5. ↑ The Great Bear Almanac. Guilford, CT, 1993, pg. 281.
  6. ↑ Koford, C.B. 1969. The last of the Mexican grizzly bear. IUCN Bulletin 2:95.
  7. ↑ а б ((bg)) РИОСВ Смолян. Дългосрочна програма от мерки за намаляване на щетите от мечки и други едри хищници на територията на РИОСВ Смолян (2014 – 2023). // 2014. Посетен на 2014-11-19.
  8. ↑ ((en)) Charilaos Pilides. Brown bear (Ursus arctos) conservation and genetics in northern Greece. // Greek NGO Callisto, 2014. Посетен на 2014-11-19.
  9. ↑ а б в ((bg)) Александър Дуцов и др.. План за действие за кафявата мечка в България. // МОСВ, 2012. Посетен на 2014-11-20.
  10. ↑ ((bg))  Популацията на мечките в България е под допустимите граници. // Радио България, 2012. Посетен на 2014-11-20.
  11. ↑ а б ((bg)) brownbearbg. Възможно ли е безопасно съжителство с мечки в XXI век ?. // brownbearbg, 2012. Посетен на 2014-11-20.
  12. ↑ Боев, З. 1999. Неогенски и кватернерни птици (Aves) от България. – Национален природонаучен музей, БАН. С., Дис. за пол. на н. ст. „доктор на науките“. Т. I. Основна част. 1-243. Т. II. Приложение 1 – Фигури. 1-135. Т. II. Приложение 2 – Таблици. 1-108.
  13. ↑ Рибаров, Г., З. Боев. 1997. Костни останки от диви и домашни животни от праисторическото селище „Телиш-Редутите“ при с. Телиш (Плевенско). – Historia naturalis bulgarica, 7: 61-70.
  14. ↑ Спасов, Н., Н. Илиев, З. Боев 2001. Животинските останки от енеолитния археологически обект край с. Долнослав, Пловдивска област. – Historia naturalis bulgarica, 13: 159-179.
  15. ↑ Боев, З. 1999. Неогенски и кватернерни птици (Aves) от България. – Национален природонаучен музей, БАН. С., Дис. за пол. на н. ст. „доктор на науките“. Т. I. Основна част. 1-243. Т. II. Приложение 1 – Фигури. 1-135. Т. II. Приложение 2 – Таблици. 1-108.
  16. ↑ Рибаров, Г. 1990. Бозайниците в бита на жителите от ранновизантийското и средновековното селище на Хисърлъка (Сливен). – Археология, 4: 50-58.
  17. ↑ Боев, З. 1999. Неогенски и кватернерни птици (Aves) от България. – Национален природонаучен музей, БАН. С., Дис. за пол. на н. ст. „доктор на науките“. Т. I. Основна част. 1-243. Т. II. Приложение 1 – Фигури. 1-135. Т. II. Приложение 2 – Таблици. 1-108.
  18. ↑ ((en)) J. E. Swenson, P. Taberlet, E. Bellermain. Genetics and conservation of European brown bears Ursus arctos. // Mammal Rev., Volume 41, No. 2, 87–98, 2011. Посетен на 2014-11-20.
  19. ↑ ((en)) C. Nowak, C. Domokos, A. Dutsov, C. Frosch. Molecular evidence for historic long-distance translocations of brown bears in the Balkan region. // Conservation Genetics, June 2014. Посетен на 2014-11-20.
  20. ↑ а б Ursus arctos alascensis. Mammal Species of the World. Bucknell University.
  21. ↑ Ursus arctos alascensis в ITIS
  22. ↑ а б в г д е ж з и Mammals of the Soviet Union Vol.II Part 1a, SIRENIA AND CARNIVORA (Sea cows; Wolves and Bears), V.G Heptner and N.P Naumov editors, Science Publishers, Inc. USA. 1998. ISBN 1-886106-81-9
  23. ↑ а б Bruce McLellan and David C. Reiner (1994). A Review of bear evolution Int. Conf. Bear Res. and Manage. 9(1):85–96
  24. ↑ Burt. Henry W. A Field Guide to the Mammals. Pg. 42.
  25. ↑ а б Bear Conservation UK. Stickeen Brown Bear. // Посетен на 15 June 2013.
  26. ↑ Busch, Robert H. The Grizzly Almanac. New York, 2000, pg 122.
  27. ↑ а б в ((en)) ADW. Broun bear. // Посетен на 2015-09-12.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кафява_мечка&oldid=7241944“.