Дом
Домът е съвкупност от образи, които дават на човека основания или илюзии за стабилност.[1] Домът е жилище, където човек се чувства уютно, сигурно и спокойно. Домът е там, където те обичат.[2]
В продължение на хилядолетия, от древността до края на 19 век – началото на 20 век, огнището се явява като център, средище и символ на семейния живот. Така в съзнанието на човека, огнището се превръща в архетип на дома, а изразът „семейно огнище“ – в синоним и символ на дом.[3]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Гастон, Башлар. Поетика на пространството. Есета. София, Народна култура, 1988. с. 53.
- ↑ Иванова, Мила. Домът е там, където. // Аз, жената, 23.01.2016. Посетен на 24.03.2016.
- ↑ Желева-Мартинс, Д., “Огнището – архетип на дома” – В: “Български фолклор”, БАН, Институт по Фолклор, 1995, брой 1-2,с.89-101
