Александър Малинов
- Тази статия е за политика. За дееца на ВМОРО вижте Александър Малинов (революционер).
Александър Малинов | ||||
Първи мандат
|
||||
16 януари 1908 – 16 март 1911 | ||||
Втори мандат | ||||
21 юни 1918 – 28 ноември 1918 | ||||
Трети мандат | ||||
29 юни 1931 – 12 октомври 1931 | ||||
Роден | ||||
Починал | ||||
Полит. партия | Демократическа партия | |||
Занятие | съдия • прокурор • адвокат | |||
Народен представител в: XI ОНС XIV ОНС V ВНС XV ОНС XVI ОНС XVII ОНС XVIII ОНС XIX ОНС XX ОНС XXI ОНС XXII ОНС XXIII ОНС |
||||
|
Александър Павлов Малинов е български политик, лидер на Демократическата партия. Той е министър-председател на България в 30-тото (1908–1910), 31-вото (1910-1911), 36-тото (1918), 37-ото (1918) и 46-ото (1931) правителство. Той е председател на XXIII Обикновено Народно събрание (1931-1934).
Съдържание
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ранен живот, образование и работа[редактиране | редактиране на кода]
Роден в Пандъкли, Бесарабия, Александър Малинов завършва право в Киев през 1891. След идването си в България е съдия, прокурор и адвокат в Пловдив.
Професионална и политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]
Активен деец на Демократическата партия, той става неин водач след смъртта на Петко Каравелов през 1903. Малинов е начело на правителството на Демократическата партия (1908-1911), при което е обявена независимостта на България (22 септември 1908) и са подготвени[1] измененията в Търновската конституция от 1911, увеличаващи дипломатическите правомощия на царя.
В края на Първата световна война Александър Малинов оглавява две коалиционни правителства (1918), които сключват Солунското примирие и потушават Войнишкото въстание. По време на управлението на Александър Стамболийски е изпратен в затвора (1922), заедно с много други водачи на опозицията. След Деветоюнския преврат е освободен и се включва в новосъздадения Демократически сговор, но през 1924 го напуска и преминава в опозиция.
Като водач на Демократическата партия Александър Малинов е сред инициаторите за създаването на коалицията Народен блок, която печели изборите през 1931. Той е за кратко министър-председател, но се оттегля и става председател на парламента. В това качество става кръстник на княгиня Мария Луиза. Малинов умира по време на предизборно събрание в София.
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Александър Малинов е женен за Юлия Малинова, имат три дъщери и двама синове: Ана, Вера, Мария, Павел и Александър.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- ↑ Георгиева, Станка. Промените в конституцията, наложени от обявяването на Независимостта на България на 22 септември 1908 г. Научни трудове на Русенския университет 2008, том 47, серия 5.2, с. 157-158 (достъп 21.02.2015)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- В Общомедия има медийни файлове относно Александър Малинов
|
- Български юристи
- Бесарабски българи
- Външни министри на България
- Министър-председатели на България
- Български политици по време на Първата световна война
- Български политици (1878 – 1918)
- Български политици (1918 – 1945)
- Хора от Одеска област
- Министри на правосъдието на България
- Носители на орден „Свети Александър“
- Председатели на Народното събрание на България
- Възпитаници на Южнославянския пансион