1900
от Уикипедия, свободната енциклопедия
<< | 19 век | >> | |||||||
01 | 02 | 03 | 04 | 05 | 06 | 07 | 08 | 09 | 10 |
11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 |
21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 |
31 | 32 | 33 | 34 | 35 | 36 | 37 | 38 | 39 | 40 |
41 | 42 | 43 | 44 | 45 | 46 | 47 | 48 | 49 | 50 |
51 | 52 | 53 | 54 | 55 | 56 | 57 | 58 | 59 | 60 |
61 | 62 | 63 | 64 | 65 | 66 | 67 | 68 | 69 | 70 |
71 | 72 | 73 | 74 | 75 | 76 | 77 | 78 | 79 | 80 |
81 | 82 | 83 | 84 | 85 | 86 | 87 | 88 | 89 | 90 |
91 | 92 | 93 | 94 | 95 | 96 | 97 | 98 | 99 | 00 |
Въпреки че е кратна на 4, според григорианския календар тази година не е високосна.
Събития[редактиране | редактиране на кода]
- Зигмунд Фройд публикува „Интерпретация на сънищата“.
- Грегор Мендел - 1900 г. ( 19 век ) смятана за рождена дата на генетиката.
- 14 януари — Премиера в Рим на операта Тоска от Джакомо Пучини.
- 9 февруари — Учередена е Купата по тенис от Дуайт Дейвис.
- 27 февруари — Създадена е Лейбъристката партия във Великобритания.
- 27 февруари — Създаден е футболен клуб Байерн Мюнхен.
- 18 март — Създаден е футболен клуб Аякс Амстердам.
- 14 април — Открито е Световното изложение в Париж.
- 30 април — Хавайските острови са обявени за американска територия.
- 19 май — Островите Тонга са анексирани от Великобритания.
- 31 май — Избухва Боксерското въстание в Китай.
- 27 юни — Открита е централната линия на лондонското метро.
- 10 декември (27 ноември стар стил) — Съставено е двадесетото правителство на България, начело с Тодор Иванчов.
- Открито е метрото в Париж.
- Публикувана е пиесата „Вестникар ли?“ от Иван Вазов.
Родени[редактиране | редактиране на кода]
- Ристо Кърле, македонски драматург
- Ипократ Развигоров, български революционер
- Георгий Одинцов, съветски офицер
- Константин Петров Константинов, инженер
- Митьо Ганев, деец на БКП
- Павел Метеоров, български скулптор
- Пантелей Сеферов, български художник
- 12 януари — Тодор Ангелов, български терорист
- 19 януари — Лесли Уайт, американски антрополог
- 1 февруари — Пенчо Георгиев, български художник
- 4 февруари — Жак Превер, френски поет и сценарист
- 11 февруари — Ханс-Георг Гадамер, немски философ
- 12 февруари — Василий Чуйков, главнокомандващ 62-ра армия, два пъти герой на СССР
- 12 февруари — Янко Янев, български поет, есеист и философ
- 19 февруари — Георгиос Сеферис, гръцки поет
- 22 февруари — Луис Бунюел, испански режисьор
- 25 февруари — Стефан Грудев, български писател и драматург
- 10 март — Питър Де Розе, американски композитор
- 16 март — Менча Кърничева, българска революционерка
- 19 март — Фредерик Жолио-Кюри, френски физик
- 23 март — Ерих Фром, немски психолог и философ
- 25 март — Веселин Бешевлиев, български историк и филолог
- 3 април — Михаил Люцканов, български певец
- 11 април — Шандор Марай, унгарски писател
- 12 април — Димитър Каданов, български учен и изобретател
- 26 април — Чарлз Франсис Рихтер, американски сеизмолог
- 11 май — Александър Шеманский, руски оперен певец
- 17 май — Рухолах Хомейни, ирански политик и духовник
- 22 май — Клайд Толсън, американски полицай
- 23 май — Ханс Франк, немски политик
- 2 юни — Асен Василиев, български изкуствовед и художник
- 4 юни — Алфредо Ле Пера, аржентински поет
- 5 юни — Денис Габор, унгаро-английски физик и нобелов лауреат по физика († 1971)
- 13 юни — Мария Грубешлиева, българска поетеса
- 25 юни — Луис Маунтбатън, британски аристократ
- 29 юни — Антоан дьо Сент-Екзюпери, френски писател
- 16 юли — Филип Голиков, съветски маршал
- 24 юли — Иван Фунев, български скулптор
- 29 юли — Ейвинд Юнсон, шведски писател
- 30 юли — Тошо Гоцев, български лекар физиолог и учен
- 4 август — Луис Армстронг, американски музикант
- 4 август — Елизабет Боуз-Лайън, кралица на Великобритания
- 25 август — Ханс Кребс, германски биохимик
- 6 септември — Вълко Червенков, български политик
- 11 септември — Семьон Лавочкин, авиоконструктор
- 17 септември — Михаил Катуков, съветски офицер
- 5 октомври — Стефан Мокрев, български писател, дипломат
- 6 октомври — Рубен Аврамов, български политик
- 7 октомври — Хайнрих Химлер, един от главните политически и военни дейци на Третия Райх райхсфюрер от СС
- 7 октомври — Хърбърт Бътърфийлд, британски историк
- 9 октомври — Найден Геров, български писател, езиковед, фолклорист и общественик
- 14 октомври — Уилям Едуардс Деминг, американски статистик
- 17 октомври — Джийн Артър, американска актриса († 1991)
- 3 ноември — Адолф Даслер, немски предприемач
- 8 ноември — Маргарет Мичел, американска писателка
- 15 ноември — Христо Динев, български артист
- 16 ноември — Евгений Босилков, първият българин, обявен за мъченик на католическата вяра
- 24 ноември — Курт Рихтер, немски шахматист
- 26 ноември — Александър Вазов, български режисьор
- 3 декември — Рихард Кун, австрийско-германски биохимик, нобелов лауреат по химия през 1938 г.
- 9 декември — Джоузеф Нийдам, британски историк
- 20 декември — Васил Ильоски, македонски писател
Починали[редактиране | редактиране на кода]
- Константин Станишев, български просветен деец
- 7 февруари — кап. Петко войвода, български революционер, хайдутин и войвода
- 6 март — Готлиб Даймлер,
- 14 април — Осман паша, османски офицер
- 5 май — Иван Айвазовски, арменски художник
- 5 юни — Стивън Крейн, американски писател
- 22 юли — Стефан Михайляну, румънски публицист
- 30 юли — Алфред, британски благородник
- 31 юли — Владимир Соловьов, руски философ
- 8 август — Емил Шкода, чешки предприемач
- 12 август — Вилхелм Щайниц, австро-американски шахматист и първи световен шампион по шах (1866-1894)
- 16 август — Еса де Кейрош, португалски писател
- 23 август — Кийотака Курода, Министър-председател на Япония
- 25 август - Фридрих Ницше, немски философ
- 30 ноември — Оскар Уайлд, ирландски писател, драматург и поет (р.1854)
—— Вижте също: