JULIA KRISTEVA À SOFIA, 26 septembre 2014 - Юлия Кръстева "Нови форми на бунта"

Посолство на Франция в София
Френският културен институт в България
Културният център на СУ
Софийският литературоведски семинар

в рамките на серията „Българските учени в чужбина“
ви канят на:

Публична лекция на

Юлия Кръстева

Нови форми на бунта

26 септември 2014 г., 11.00 часа, Аула, Ректорат
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

->Цялата лекция на проф. Юлия Кръстева можете да прочетете тук.

L'université Saint-Clément d'Ohrid de Sofia

Юлия Кръстева, доктор хонорис кауза на Софийския университет и на редица университети в Съединените щати, Канада и Европа, e родена в България и още като студентка по френска филология в Софийския университет става част от една мощна, изпълнена с енергия интелектуална генерация (Цветан Стоянов е близък неин приятел), която се надява със силата на духа да преодолее репресивната идеологическа машина и да изведе българската мисъл на световната сцена. Изгнанието дава на Юлия Кръстева този шанс. От 1966 г. тя работи и живее във Франция. Днес Юлия Кръстева е теоретичка, писателка, психоаналитичка, почетен професор в Университета Париж 7 - Дидро и пълноправен член на Парижкото психоаналитично общество. Офицер на Почетния легион, командир на Ордена за заслуги (2011). През 2004 г. става първата носителка на наградата Холберг (създадена от правителството на Норвегия, за да попълни липсата на хуманитарните науки в предвидените области на Нобеловата награда). Получава наградата на името на Хана Аренд през декември 2006 г. и на името на Вацлав Хавел през 2008 г. Юлия Кръстева е авторка на трийсет книги, сред които „Революцията в поетичния език”, „Истории на любовта”, „Сили на ужаса”, „Черно слънце. Депресия и меланхолия” (преведена на български), „Сетивното време. Пруст и литературният опит”, трилогията „Женският гений: Хана Аренд, Мелани Клайн и Колет”, „Омраза и прошка”, „Тази невероятна нужда да вярваме”, „Нагони на времето”, както и на романите „Самураите”, „Убийство във Византия” (преведен на български) и др. Нейното творчество е преведно на десетки езици и изцяло на английски език.

Нови форми на бунта

„Аз се бунтувам, следователно ние съществуваме” (Албер Камю). Или по-скоро: Аз се бунтувам, следователно ние сме на път да се осъществим. Просветителен и дълговременен експеримент.

Много се говори за бунт в нашия глобализиран свят. Народни въстания, възмутена младеж, детронирани диктатори, президенти, изпуснали олигархическите си нерви, надежди и свободи, потиснати в затвори, карнавални процеси и кървави бани. Ще успее ли бунтът, наричан в Мрежата „riot”, да събуди пресметливoто човечество в цифровата ера от хипер-свързания му сън? Или бунтуването е само хитрост на спектакъла, неободима му, за да продължи?” (Из „Нови форми на бунта”)

Темата за революцията и бунта в техните многопластови исторически значения и проявления занимава Юлия Кръстева още от времето на младежкия й magnum opus „Революцията в поетическия език” (1974). По-късно, в перспективата на настъпилите социални и политически промени в света, тя се връща към тази тема в крупните си изследвания „Смисъл и безсмислица на бунта” (1996) и „Съкровеният бунт” (1997). В лекцията си пред академичната общност на Софийския университет Кръстева ще постави тази проблематика в контекста на глобализацията с нейните инструменти да превръща всяка съпротива в зрелище и в интегрална част от обществото на спектакъла. Днес страдаме от заболяване на идеалността. Между нихилизма и фундаментализма, които са симптоматиката на тази болест, какви могат да бъдат „новите форми на бунта”? Според Юлия Кръстева те непременно трябва да тръгнат от революцията в себе си и наличието на душевен живот.

L'université Saint-Clément d'Ohrid de Sofia

Université de Sofia Bulgarie

L’ambassade de France à Sofia

L’Institut culturel français en Bulgarie

Le centre culturel de l'Université de Sofia

Le séminaire littéraire de Sofia

vous invitent à:

La conférence de

Julia Kristeva

Nouvelles formes de la révolte

26 septembre 2014,11h00

Université Saint-Clément d'Ohrid de Sofia

Julia Kristeva, docteur honoris causa de l’Université de Sofia et de nombreuses universités aux États-Unis, au Canada et en Europe, est née en Bulgarie. Encore étudiante en philologie française à l’Université de Sofia elle fait partie de cette puissante et dynamique génération d’intellectuels (Tzvetan Stoyanov est un de ses proches amis) qui espère surmonter la machine idéologique répressive avec la force de l’esprit, et introduire la pensée bulgare sur l’échiquier du monde. L’exil donne cette chance à Julia Kristeva. Depuis 1966 elle travaille et vit en France. Julia Kristeva est écrivain, psychanalyste, professeur émérite à l’Université Paris 7 - Diderot et membre titulaire de la Société Psychanalytique de Paris. Officier de la Légion d’Honneur (2008), Commandeur de l'Ordre du Mérite (2011), première lauréate en décembre 2004 du Prix Holberg (créé par le gouvernement de Norvège pour remédier à l'absence des sciences humaines dans le palmarès du Nobel), elle a obtenu le Prix Hannah Arendt en décembre 2006 et le prix Vaclav Havel en 2008. Elle est l’auteur d’une trentaine d’ouvrages, parmi lesquels : La Révolution du langage poétique, Histoires d’amour, Pouvoirs de l'horreur (essai sur l'abjection), Soleil noir (dépression et mélancolie), Le Temps sensible (Proust et l’expérience littéraire), la trilogie Le génie féminin : Hannah Arendt, Mélanie Klein et Colette, La Haine et le Pardon, Cet incroyable besoin de croire, Pulsions du temps, ainsi que des romans dont Les Samouraïs, Meurtre à Byzance et le récit Thérèse mon amour. Son œuvre est entièrement traduite en anglais, et la plupart de ses livres sont disponibles dans les grandes langues du monde.

« Je me révolte, donc nous sommes" (Camus). Ou plutôt : Je me révolte donc nous sommes à venir. Une expérience lumineuse et de longue haleine.

On parle beaucoup de révolte dans notre monde globalisé : soulèvements populaires, jeunesse indignée, dictateurs détrônés, présidents sortis de leurs gonds d'oligarques, espoirs et libertés réprimés en prisons, procès de carnaval et bains de sang. La révolte, dite « riot » sur le Web, serait-elle en train de réveiller l'humanité numérique de son rêve hyperconnecté ? Rien qu'une ruse du spectacle qui en redemande pour durer? Mais de quelle révolte parlons-nous? (Julia Kristeva, Nouvelles formes de la révolte)

Les thèmes de la révolution et de la révolte dans leurs significations et manifestations historiques multiples occupent Julia Kristeva depuis sa grande œuvre de jeunesse La révolution du langage poétique (1974). Plus tard, dans la perspective des changements sociaux et politiques dans le monde, elle revient à ce sujet dans ses remarquables recherches Sens et non-sens de la révolte (1996) et La révolte intime (1997). Le discours que Kristeva adressera à la communauté universitaire de l'Université de Sofia, situera cette question dans le contexte de la mondialisation et de ses outils qui tentent de convertir toute résistance en images, en partie intégrante de la société du spectacle. Aujourd'hui, nous souffrons d'une maladie d'idéalité. Entre le nihilisme et le fondamentalisme, qui sont des symptômes de cette maladie, quelles pourraient être «les nouvelles formes de la révolte»? Selon Julia Kristeva, il est nécessaire que ces formes s’amorcent à partir de la mise en question permanente des identités et des valeurs, dans une renaissance de la vie de l’esprit.