Репортаж на Самуел Йосифов от „петъчните протести“ в Билин, 21 март 2014г.

Имах уговорка с едно момче на име Рои от организация „Ахдут“ да се срещнем на централната автогара в Тел Авив, след което той да ме заведе на мястото, от което Илан Шалиф щеше да ни събере с колата и да ни заведе в Билин. Рои не пристигна. Но Шалиф ми обясни по телефона къде се събираме и успях да отида навреме. В колата вече беше седнал Бен – анархист на около 26 години, който отиваше за осми път на петъчна демонстрация в палестинското село. Освободи ми предната седалка и ме подкани да седна там. Не отказах.Седемдесет и нещо годишният доктор на университета „Бар Илан“ Илан Шалиф беше видимо разтроен от факта, че Рои е изчезнал без предупреждение. Реши да отиде до дома му в Тел Авив, да влезе в двора на къщата, в която живее и да го събуди (беше решил, че се е оспал), викайки му под прозореца. Така и направи. Но Рои не се появи…

Ректоратът на Софийския университет е окупиран от малко повече от седмица, много други университети не само в София, но и в страната също бяха окупирани от студентите си. За това кратко време се изговори и изписа толкова, че вече може да се издаде двутомна антология за окупациите. И все от хора, които твърдят, че знаят какво се случва, без дори да са били там. Медии, журналисти и активисти с явни и прикрити политически и икономически пристрастия (и амбиции), партийни функционери и цели партии не спряха да слагат думи в устите на „Ранобудните студенти“ от всички университети. Да ги квалифицират по оста „ляво-дясно“, да се опитват да ги употребят за своите си амбиции.

Но кой чу какво казват студентите? Кой видя какво и – още по-важно – как правят те? Като студент не можеш да останеш безразличен към започналата окупация. Aз бях и продължавам да бъда на студентските асамблеи и в работните групи в Ректората на СУ и видях, че нещата са много по-различни от това, в което се опитват да ни убедят политически и олигархично обвързани журналисти, медии и активисти. Както тези от дясно, така и тези от ляво. И това затвърди вътрешното ми усещане, че се случва нещо истинско и демократично, заслужаващо подкрепа и участие.

Българският социален форум беше сформиран в началото на март 2013 г. след зимните протести, които доведоха до падането на правителството.

Непосредствената цел беше да опровергаем политици, експерти и медии, които настояваха, че хората не знаели какво всъщност искат. Решихме да покажем, че това не е така. Решихме да покажем, че можем не само да викаме по протестите, но и да формулираме смислена алтернатива на корумпираната и несправедлива система, в която живеем.

Разработените документи представляват визия за радикална промяна на системата и засягат всички аспекти на човешката дейност.

Тази публикация съдържа 3 различни документа:

Харта на принципите на Българския социален форум - Този съвсем кратък текст беше разискван дума по дума и приет с консенсус от първата обща асамблея на Форума.

Политикономическа визия - Този основен документ беше разработен от работните групи за пряка демокрация и солидарна икономика.

Социална реализация: приложения и примери - Това допълнение към визията беше разработено от работните групи за социални и екологични проблеми.

На 11 май, във Велико Търново, беше проведена среща между групи, колективи и инициативи, самоорганизирани на принципите на пряката демокрация.

Участие взеха над 40 души от София, Велико Търново, Варна, Сливен, Перник и Свищов. Бяха обсъдени общи бъдещи действия. Решено беше създаването на координационна мрежа, която запазва независимостта на всяка една от групите, колективите и инициативите. Наименованието й е „България действа”.

Тя се базира на принципите за пряка демокрация, икономическа справедливост и социална солидарност. Координационната мрежа е хоризонтална и независима, посветена на радикална и цялостна положителна промяна на обществото.

За национализма като явление - глобално и локално.

„Какво ще стане, ако започнем да практикуваме вече забравеното право да мечтаем?”

Едуардо Галеано 

Борбата за икономически и социални права на хората е тази, която е в основата на протестите и мобилизациите на испанските Възмутени. Това първо измерение на движението може да бъде характеризирано като изобличаване, в което недостатъците на системата са разпознати и посочени. Но има и второ измерение, което все още се намира в процес на изграждане, но което може да бъде определено като процес на експерименти с нови начини на подсигуряване на човешки права. Два аспекта са от ключово значение за това състояние на нещата: първо, процесът на запълване на празнините на системата, и второ, колективната, самоопределяща се защита на човешките права.

Празнините на настоящата система, които Възмутените целят да запълнят са две: от една страна, това са физическите празнини, олицетворени от празните домове (спукването на жилищния балон в Испания остави огромно количество домове: около 6 милиона – 20% от всички жилища в страната – в момента стоят празни); броят на безработните (безработицата достигна потресаващите 4.587.455 в края на Юли 2012); в огромния брой незаконни имигранти, на които се отказва медицинска помощ (Закон 16/2012 лишава имигрантите без документи от здравеопазване); или 24-те процента от испанското население, които в момента живеят на ръба на бедността.

От друга страна празнините, оставени от капитализма спомогнаха за метафоричния глад за по-добър свят. Неспособността на системата да се учи от стари и съвременни грешки доведе до надигането на пространство на колективно действие и солидарност. Това, от своя страна, ни навежда към втори аспект: различната концепция за права, която изниква от тези празнини, и начинът, по който тази концепция е вкоренена в проекта на самоорганизацията.

Два разказа за самоуправляващия се социалистически андалуски град Мариналеда.
Препечатваме от http://www.lifeaftercapitalism.info/around-the-world/197-a-town-called-marinaleda

В Испания на около 100 км. източно от Севиля се намира малък град с 2700 жители, наречен Мариналеда. Това е един от многото земеделски градове в провинция Севиля, заобиколен от километри равни обработваеми полета. Това, което различава Мариналеда от всички други места в Испания, а може би и в Европа, е, че през последните трийсет години тя е център на постоянна работническа борба, място; където се е появил жив, развиващ се и реален социализъм. Имах късмета да посетя града миналата седмица, във време на дълбока икономическа криза и политически цинизъм, и бях крайно удивен от уникалните му социалистически постижения.

*На снимката: автомобилът, в който е "ликвидиран" Ахмед Джабари.

Според израелския десети канал, убит е Ахмед Джабари - един от лидерите на бойните части на Хамас, свързан с отвличането на израелския войник Гилад Шалит през 2006. Според палестински източници, броят на жертвите на днешните атаки в Газа е седем. За Хамас, подобна агресия означава война. Израелската армия пък се готви и за наземна операция, въпреки изявлението, че до такава би се стигнало само в краен случай.

За изминалия час се чуха четири сирени в южния израелски град Беер Шева. Под обстрел са още Ашдод, Ашкелон и други градове. Учебните занимания в почти целия южен окръг на Израел са отменени.