Българският социален форум беше сформиран в началото на март 2013 г. след зимните протести, които доведоха до падането на правителството.

Непосредствената цел беше да опровергаем политици, експерти и медии, които настояваха, че хората не знаели какво всъщност искат. Решихме да покажем, че това не е така. Решихме да покажем, че можем не само да викаме по протестите, но и да формулираме смислена алтернатива на корумпираната и несправедлива система, в която живеем.

Разработените документи представляват визия за радикална промяна на системата и засягат всички аспекти на човешката дейност.

Тази публикация съдържа 3 различни документа:

Харта на принципите на Българския социален форум - Този съвсем кратък текст беше разискван дума по дума и приет с консенсус от първата обща асамблея на Форума.

Политикономическа визия - Този основен документ беше разработен от работните групи за пряка демокрация и солидарна икономика.

Социална реализация: приложения и примери - Това допълнение към визията беше разработено от работните групи за социални и екологични проблеми.

На 11 май, във Велико Търново, беше проведена среща между групи, колективи и инициативи, самоорганизирани на принципите на пряката демокрация.

Участие взеха над 40 души от София, Велико Търново, Варна, Сливен, Перник и Свищов. Бяха обсъдени общи бъдещи действия. Решено беше създаването на координационна мрежа, която запазва независимостта на всяка една от групите, колективите и инициативите. Наименованието й е „България действа”.

Тя се базира на принципите за пряка демокрация, икономическа справедливост и социална солидарност. Координационната мрежа е хоризонтална и независима, посветена на радикална и цялостна положителна промяна на обществото.

За национализма като явление - глобално и локално.

„Какво ще стане, ако започнем да практикуваме вече забравеното право да мечтаем?”

Едуардо Галеано 

Борбата за икономически и социални права на хората е тази, която е в основата на протестите и мобилизациите на испанските Възмутени. Това първо измерение на движението може да бъде характеризирано като изобличаване, в което недостатъците на системата са разпознати и посочени. Но има и второ измерение, което все още се намира в процес на изграждане, но което може да бъде определено като процес на експерименти с нови начини на подсигуряване на човешки права. Два аспекта са от ключово значение за това състояние на нещата: първо, процесът на запълване на празнините на системата, и второ, колективната, самоопределяща се защита на човешките права.

Празнините на настоящата система, които Възмутените целят да запълнят са две: от една страна, това са физическите празнини, олицетворени от празните домове (спукването на жилищния балон в Испания остави огромно количество домове: около 6 милиона – 20% от всички жилища в страната – в момента стоят празни); броят на безработните (безработицата достигна потресаващите 4.587.455 в края на Юли 2012); в огромния брой незаконни имигранти, на които се отказва медицинска помощ (Закон 16/2012 лишава имигрантите без документи от здравеопазване); или 24-те процента от испанското население, които в момента живеят на ръба на бедността.

От друга страна празнините, оставени от капитализма спомогнаха за метафоричния глад за по-добър свят. Неспособността на системата да се учи от стари и съвременни грешки доведе до надигането на пространство на колективно действие и солидарност. Това, от своя страна, ни навежда към втори аспект: различната концепция за права, която изниква от тези празнини, и начинът, по който тази концепция е вкоренена в проекта на самоорганизацията.

Два разказа за самоуправляващия се социалистически андалуски град Мариналеда.
Препечатваме от http://www.lifeaftercapitalism.info/around-the-world/197-a-town-called-marinaleda

В Испания на около 100 км. източно от Севиля се намира малък град с 2700 жители, наречен Мариналеда. Това е един от многото земеделски градове в провинция Севиля, заобиколен от километри равни обработваеми полета. Това, което различава Мариналеда от всички други места в Испания, а може би и в Европа, е, че през последните трийсет години тя е център на постоянна работническа борба, място; където се е появил жив, развиващ се и реален социализъм. Имах късмета да посетя града миналата седмица, във време на дълбока икономическа криза и политически цинизъм, и бях крайно удивен от уникалните му социалистически постижения.

*На снимката: автомобилът, в който е "ликвидиран" Ахмед Джабари.

Според израелския десети канал, убит е Ахмед Джабари - един от лидерите на бойните части на Хамас, свързан с отвличането на израелския войник Гилад Шалит през 2006. Според палестински източници, броят на жертвите на днешните атаки в Газа е седем. За Хамас, подобна агресия означава война. Израелската армия пък се готви и за наземна операция, въпреки изявлението, че до такава би се стигнало само в краен случай.

За изминалия час се чуха четири сирени в южния израелски град Беер Шева. Под обстрел са още Ашдод, Ашкелон и други градове. Учебните занимания в почти целия южен окръг на Израел са отменени.

Случаят Pussy Riot разкри успешно пред широка публика най-ужасните страни на съвременния руски капитализъм. Сливане на религиозни, корпоративни и държавни интереси, мизогиния, авторитаризъм, нетърпимост към всякакво различие. Този случай е кулминация след дълга поредица на подобни случаи започнали още през 90те.

Това, което се случи с трите жени, които са в момента в затвора, е перфектно оркестриран (преднамерено или не) спектакъл от противоречия. Често действията на една или друга страна не водеха до желания ефект, а до съвсем обратен на него.

Няма да дискутирам абсурдността на така нареченото „обществено мнение“ представено от моралисткото проповядване на обвинителите. Неговата слабост беше прекрасно обобщена в изказването на директора на руския тинк-танк за Демокрация и кооперация със седалище в Ню Йорк - Андраник Мигранян по CNN.

Неговите аргументи срещу Pussy Riot са нелогични, авторитарно популистки конструкции на един мачо, който се позовава на „морала и на ценностите“ на „мнозинството“, което според него иска тези жени да бъдат наказани. Според него властовите структури нямат никаква роля в този процес, те се съобразяват „демократично“ с това „мнозинство“. Горкият Пилат Понтийски.

Но аз мисля, че повече внимание от вече многократно анализираните нападки против Pussy Riot заслужават тези, които са в тяхна поддръжка, но всъщност защитават консервативни идеи. В по-далечен план, точно тези консервативни поддръжки ще унищожат напълно трансформативния потенциал на действията на групата, който изглеждаше толкова прогресивен в началото.

„Арабският свят прави бизнес в България - на всеки ъгъл има дюнер. Надяваме се това да бъде отчетено от хората, които вземат решенията за подобни актове.” С тази величествена антитерористична програма излезе през януари 2011 година премиерът Бойко Борисов. Повод за неговата кулинарна доктрина за сигурност стана атентатът на руското летище „Домодедово”, при който загинаха над 35 души, включително и един българин. Още в мига на изричането си това беше глупост на глупостите. Първо, ако някой слушаше какво точно говори министър-председателят щеше да избухне страхотен дипломатически скандал, защото в крайна сметка извършителят на терористичния акт се оказа кавказец, а не арабин. Но нека да не бъдем взискателни към геополитическата култура на премиера, защото това няма да доведе до добър край. Но днес вече неговата мисъл може да влезе в пантеона на най-големите глупости, изричани някога на български език. Просто, защото тероризмът наистина прекрачи границите ни, долетя дотук внезапно и смъртоносно, а дюнерите, които трябваше да бъдат нашата защита, не предпазиха никого.

Половин час, преди доктрината на дюнера да рухне, най-важните фигури в кабинета даваха пресконференция и не спираха да се хвалят. Премиерът каза, че възприема доклада дори и като похвала. Вътрешният министър сподели, че не открива в него нито една критика срещу себе си. Вкупом всички обвиниха предишните управления и щяха да бъдат доволни и спокойни. В мига, в който бомбата е избухвала сред израелските туристи, Цветан Цветанов направо си твърдеше, че е направил на 100 процента реформата в МВР, което вероятно трябваше да означава, че България е кротък рай на абсолютната сигурност в Европа. Седмица, преди фаталния взрив да сложи край на идеята за България като спокойно място, премиерът гордо размаха пръст пред младежите от ГЕРБ: „Аз съм щастлив премиер, защото в двата най-важни за мен ресора – вътрешна сигурност, тероризма - Цветанов се справя прекрасно”.