През юли 2011г., след обществено достояние за решението на Министерски съвет за подписване на договора с „Шеврон” за 4398 кв.км в североизточна България, се сформират граждански инциативи против проучванията и добива на шистов газ с основна цел мораториум в/у технологията „хидравличен удар” (или още позната като „хидрофракинг” или „фракинг”) и отмяна решението на МС.

След проучване от граждани и природозащитници се оказва, че към момента терени с площ около 1/3 от сушата на България и над 90% от територията на Североизточна България са предоставени или предстои да бъдат предоставени на различни компаниии с цел проучване или добив на нефт и газ.
Нито една от компаниите не е заявила: „Ние няма да проучваме за шистов газ”.
„Шеврон” твърдо заявяват, че ще проучват за шистов газ.

В средата на септември Премиерът обеща, че при 1% екологичен риск, проучвания за шистов газ няма да има. Но след местните избори, без да се съобразява с общественото мнение, Министърът на икономиката, енергетиката и туризма заяви на 11.11.2011г., че договорът с „Шеврон” ще се подпише до дни.
Така без допитване до народа се решава в дългосрочен план ЗДРАВЕТО НА БЪЛГАРИТЕ, БИОРАЗНООБРАЗИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРИРОДА И ТРАДИЦИОННИТЕ ОТРАСЛИ НА ИКОНОМИКАТА – СЕЛСКО СТОПАНСТВО И ТУРИЗЪМ, ползите от които са за всички българи, да се ЗАМЕНЯТ с развитие на ДОБИВНА И ХИМИЧЕСКА ПРОМИШЛЕНОСТ, полза от които ще имат основно големите (най-често задгранични) компании.

Химерната „енергийна независимост”, прокламирана от правителството при промишлен добив на шистов газ, ще означава ПЪЛНА ХРАНИТЕЛНА И ПИТЕЙНА ЗАВИСИМОСТ за всички българи и бъдещи български деца!
Правителството избра да се следва пътя на Полша, вместо опита на Франция и Англия. Дори не бе проучено защо в тези държави, както и в някои области на САЩ и Канада, е преустановено проучването и добива на шистов газ чрез метода „фракинг”.

Инициативен комитет „За чиста България”, гр. Варна, “Гражданска инициатива за забрана на проучванията и добива на шистов газ в България, по метода хидравлично разбиване“, както и гражданите от Фейсбук групата „Ние сме против Българският Чернобил – добива на шистов газ” и регионалните Фейсбук групи срещу проучванията и добива на шистов газ, в които участват над 30 000 граждани се обявяваме:

1. ЗА ВЪВЕЖДАНЕТО НА МОРАТОРИУМ ВЪРХУ ВСЯКАКВИ ДЕЙНОСТИ, СВЪРЗАНИ С ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ТЕХНОЛОГИЯТА „ХИДРАВЛИЧЕН УДАР“ ЗА ПРОУЧВАНЕ И ДОБИВ НА ШИСТОВ ГАЗ НА ТЕРИТОРИЯТА НА Р БЪЛГАРИЯ!

2. ЗАКОНОВА ЗАБРАНА ЗА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА СЪЩАТА ТАЗИ ТЕХНОЛОГИЯ НА ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ, ПОРАДИ НЕОПРАВДАНО ВИСОКИЯ РИСК, ОТНЕСЕН КЪМ ЕВЕНТУАЛНИТЕ ПОЛЗИ ЗА НАШАТА ДЪРЖАВА.

Информационни сайтове по темата: Шистов газ в България - лъжите и истините за проучването и добива чрез метода на хидравличен удар! | Чиста България

Фейсбук-група: "Ние сме против Българският Чернобил - добива на шистов газ"

Филмът "Газланд"

Още по темата: Шистов газ | Шистов газ 2: измамата | Шистов газ 3: още един (без)мозъчен тръст на хоризонта | Шистов газ 4: колко струва добивът? | 12.12.2011: Скрита среща на Шеврон и областна управа Варна | Който сее протести , жъне барикади! Не на добива на шистов газ! | Защитниците на шистовия газ са платени от компаниите | Шистов газ: Лъжите на МОСВ, агентите на ДС, лобистите (Част от пресконференцията в БТА)

Днешната доза ужасии по интернет достига до вас благодарение на общите усилия на управляващи и опозиция. Визирам следните новини:

БСП работи за дееманципация на бедните, необразованите и ромите чрез нов законопроект, с който се предвижда въвеждане на образователен и имуществен ценз за упражняване на конституционно гарантираното на всички граждани право на глас. Първо реших, че халюцинирам, че точно уж лявата партия е способна на такава по същество нацистка стъпка, но не, ето тук си пише черно на бяло.

Другата щуротия от днес е свързана най-интимно с първата, но връзката може да не е толкова очевидна. Става въпрос за плановете на правителството да субсидира частните училища по методa на делегираните бюджети “парите следват ученика,” въведен за пръв път именно от БСП, когато прекършиха най-голямата учителска стачка в новата ни история.

Вижте човека на снимката: този, който размахва брадва в лявата си ръка. Това е Макис Воридис, новият министър на инфраструктурата, транспората и мрежите. Снимката е от 80-те години, когато той ръководи фашистката студентска група "Студентска алтернатива" в Атинския юридически университет. Годината е 1985 г., министър Воридис, облечен като някакво наци от групата Kajagoogoo, е заснет как броди из университета с неговите съратници фашисти, търсещи да хванат и да пребият някой студент, който са нарочили за левичар. През същата година Воридис е изритан от университета и е съден от националния студентски съюз на Гърция заради участието си в нападения срещу студенти по право, които не са фашисти.

Покрай сегашната пропаганда относно новите "орязвания" в Гърция, правителството се представя като съставено от някакви не-идеологически "технократи". Учудващо е, че вече фашистите се смятат за "технократи" от мейнстрийм медиите и от западните банкерски интереси. Още веднъж историята показва, че фашистите винаги са били предпочитани от онези в единия процент, за да могат по-лесно да прокарат орязванията. (http://exiledonline.com/all-pain-no-gain-a-brief-histor...ters/).

Строгите мерки в Европа

„Германският работник не иска да плаща сметките на гръцките рибари“, твърдят фанатиците на икономическия фундаментализъм, докато настройват работниците едни срещу други и водят Европа към гражданска война.

Идеята за обединението „Европа“ възниква в резултат на Втората световна война като проект, който да превъзмогне модерния национализъм и да създаде неидентитарен съюз, основан на принципите на хуманизма, просвещението и социалната справедливост. Какво е останало от първоначалния проект след последния финансов колапс, който разгроми американската икономика и застраши еврозоната? От началото на Европейския съюз, конституционният профил на Европа е много слабо очертан. Поради това преследването на икономическо благополучие и монетаристките финансови принуди заеха мястото на конституцията. През 90-те години Договорът от Маастрихт беше повратната точка в този процес. Той отвори пътя пред конституционализацията на монетарното правило и съответните икономически последствия: намаляване на социалните разходи, намаляване на цената на труда и увеличаване на конкуренцията и продуктивността. Последствията от това ограничено прилагане на маастрихтските правила станаха очевидни през 2010г.: поразиха Гърция и Ирландия и застрашиха други държави, финансовата криза разкри противоречията между стремежа към икономически растеж, социалната стабилност и монетарната строгост. При това положение, маастрихтските правила се явиха като опасни, а цялостната концепция на ЕС, основана на централната логика на икономическата конкуренция, разкри своята слабост.

Този пост продължава серията, целяща да разобличи greenwash пропагандата в България. Greenwash е когато една компания харчи милиони, не за да изчисти причинено замърсяване, а да изчисти имиджа си чрез PR, представяйки се за зелена. Предишната част от поредицата беше за Горичка.бг. Фокусът на този пост е WWF, един друг важен стожер на корпоративната екология и зеления капитализъм у нас. Но пак се налага кратко припомняне относно това какво представляват Горичка, за да може по лесно да се съпоставят с WWF и да се види какви са разликите с “класическия” greenwash.

В период на икономически бум всички исторически различия избледняват и хората се съгласяват да живеят заедно в името на общото забогатяване. Така могат да се обединят хора от различни култури, религии и политически убеждения, както бе направено в Америка, Италия, голяма част от Западна Европа. Но когато богатството започне да пропада под тежестта на огромен дълг и хората осъзнаят, че не ги очаква благоденствие, а упадък – всичките грозни исторически, политически и културни различия започват да излизат наяве. Първите жертви на финансовата криза в Европа бяха оприличени със свине (PIGS) от по-богатите си съюзници, цели народи бяха вкарани в стереотипи, а европейският елит днес води жестока борба за контрол над националните бюджети на по-малките членки. От най-ниските до най-високите етажи на европейската бюрокрация не е тайна, че бъдещето на ЕС зависи от икономическата криза. Не от дълбоките културни и исторически отношения между европейските народи. Не от общата политическа структура, градена педантично повече от 60 години. Не от правното, полицейско, търговско и външнополитическо съгласуване. В основата на разпада на ЕС стои икономиката.

Неправителствената организация "Прозрачност без граници", която вчера излъчи "на полза роду" новия правосъден министър Диана Ковачева силно е диверсифицирала компетенциите си и вече разработва експортни стратегии за много сектори в промишлеността.

Според регистъра за обществени поръчки през октомври организацията е спечелила в тандем с още една НПО европроект за близо 500000 лв. Списъкът с дейности, в които "Прозрачност без граници" и партньорите им от "Национална асоциация правна инициатива за местно самоуправление" имат експертиза може да впечатли дори "философът-хидрогеолог" Ахмед Доган.

Кратко представяне на книгата на канадската журналистка Наоми Клайн "Огради и прозорци" в противовес на тезата, развита от американския философ Франсис Фукуяма в "Краят на историята и последният човек".

След края на Студената война официализираният политико-медиен дискурс наложи представата за неолибералния модел като едва ли не безалтернативен. В този контекст голяма популярност придоби тезата на американския философ Франсис Фукуяма за „края на историята” с повсеместната победа на либералната демокрация. В издадената през 1992г. книга „Краят на историята и последният човек” Фукуяма пише:  „Днес, когато човечеството приближава края на хилядолетието, двойната криза на авторитаризма и социалистическото централно планиране е оставила на ринга само един състезател като идеология с потенциално универсална валидност: либералната демокрация, доктрината на индивидуалната свобода и народния суверенитет. Двеста години след като вдъхновяват най-напред Френската и Американската революция, принципите на свободата и равенството доказват не само своята трайност, но и способността си да се възраждат.”