На 2 юли в София се проведе "митинг" за солидарност със задържаните за побоя в трамвай 20. Присъстваха близки и съученици на обвинените, плюс двайсетина души от Национална съпротива. Проявата беше отразена с репортаж в новините на bTV.
"Приятелите" на "невинните" по лесно обясними причини, отказали да говорят пред камерата на телевизията, но за наше голямо учудване, това направи Ангел Джамбазки, който също бил "солидарен" и "приятел".
Джамбазки не е просто шеф на младежкото ВМРО. Същият е общински съветник от ГЕРБ в Столичния общински съвет и забележете, председател на Комисията по обществен ред и сигурност в него!
Днес в центъра на София на "Попа" се проведе първия по рода си протест срещу расизма, ксенофобията, хомофобията и засилващото се нео-нацистко насилие. Причина за него бяха бруталните актове на насилие, извършени на политическа основа миналата неделя от активисти на нео-нацистката групировка "Национална съпротива", както и разкритото след две години убийство на 25-годишния студент по медицина Михаил Стоянов, убит отново от нео-нацисти, защото "приличал на гей".
На акцията имаше около 50-60 човека от най-различни възрастови групи (между 17 и 55 години; както тийнейдъри, така и преподаватели от университети), еколози, граждански активисти, имигранти, представители на различни леви активистки движения, ЛГБТ-активисти, активисти в студентски движения, блогъри - всички дошли, за да изразят позицията си: "Стига!". Активистите раздаваха листовка, чиито ткст получихме по-рано по и-мейл и може да видите по-долу.
Около 18:05 движението на кръстовището на бул "Патриарх Евтимий" и ул. "Граф Игнатиев" беше блокирано с викове "Стига ксенофобия, стига расизъм", "Нацистите в затвора", "Фашизмът не е мнение, а е престъпление", "Няма да забравим, няма да простим" и плакати "Апатията убива", "Стига расизъм", "До кога ще търпим фашистки тормоз", "Отворете си очите". Когато на случайно минаващите хора им беше обяснявана причината за блокадата и акцията, всички те искрено ни се възхищаваха и подкрепяха позицията ни, доказвайки, че в България няма място за нео-нацистки групировки. Една част от протестиращите бяха изтикани от едното платно за движение, но останалите успяха да блокират другото, сядайки на улицата. Около 10ина минути след началото на блокадата, всички освободиха кръстовището, продължавайки да скандират на близките тротоари. Всичко приключи около 18:30, когато хората започнаха да се разотиват, обещавайки си, че това е само началото!
Дата: събота, 12 юни 2010 Час: 11:00am - 12:00pm Място: Езерото Ариана, Борисовата градина
На 1 октомври 2008 в Борисовата градина е намерено тялото на 25-годишния студент по медицина Михаил Стоянов. След 2-годишно разследване, миналата седмица столичната полиция обяви, че е разкрила извършителите на зверското убийство, както и нелепия мотив за него.
Мишо е бил жестоко пребит и удушен само защото мислели, че е гей...
Не можем да облекчим болката на майката, близките, приятелите и колегите му. Но можем да изразим своята съпричастност, както и гнева си от това, че обществото и законодателите продължават да са слепи и глухи за психическото и физическото насилие, с което националистическите и неонацистките групировки тероризират нехетеросексуалните хора и други социални групи.
Това може да се случи на теб, на твоето дете, родител, приятел, брат, сестра, съученик, колега. Затова ела с цвете и свещичка на мястото, където общественото безразличие е застигнало Мишо.
Ще се съберем на 12 юни, събота, в 11:00 до езерото Ариана. От там заедно ще тръгнем към лобното място на Мишо.
Днес пред пред затвора за чужденци в квартал Бусманци се състоя протест, иницииран от комитет в състав: Иван Кулеков, писател, Виктор Лилов, музикален продуцент, Светла Енчева, блогър, Яна Бюрер Тавание, активист. Протеста събра около 60-70, политически различно определящи се хора: леви, десни либерали, еколози, неутрални идеологически, блогъри, артисти, интелектуалци, майки с децата си , семейства на хора от различни народности, професори от университета / имаше и такъв, чийто студент, бил вътре в лагера/, още много други се обединиха в името на човешките права.
Протеста започна около 11 часа. Постепенно се събраха около 60-70 човека, като този път имаше много транспаранти, листовки, хората бяха закичени с мотото на протеста “Нелегални хора няма”. Първият протест за правата на емигрантите в България беше организиран от инициативен граждански комитет, но участваха открито и активисти на ФАБ и “АнархоСъпротива”. Това не попречи тогава той да бъде посетен от неутрални хора. Още тогава се присъединиха Иван Кулеков, и Светла Енчева, част от организаторите на настоящия протест. Този път имаше много журналисти от всички видове медия и протестта беше отразен на място - какво ще видим довечера в новинарските емисии е друг въпрос. Дано този път българските журналисти са вникнали в проблема, каузата и посланието както на хората отвън, така и на тези зад дебелите зидове.
Протестите по повод настоящата среща на ООН за ревизия на Договора за неразпространение на ядреното оръжие (1968) отново поставят въпроса за продължаващото наличие на ядрени арсенали в света дори 20 години след края на „Студената” война. За тяхното пълно унищожаване, следователно, е необходимо премахването на фундаменталните корени пораждащи милитаризма, войната и други силови отношения.
Докато масовите протестни акции пред гръцкия парламент, пред стъклено-бетоновите гиганти по Уол Стрийт, в боливийското градче Кочабамба и на други места по света понастоящем са пряк израз на насъбралия се гняв срещу икономическите, социалните и екологичните условия на действащата глобална икономика, хиляди демонстранти се събраха преди две седмици в Ню Йорк, за да кажат „НЕ!” на един друг механизъм за власт в нейните рамки – атомните нападателни оръжия. Конкретен повод за това е провеждащата се от 3ти до 21ми май под шапката на ООН поредна Ревизионна конференция за Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО) (подписан 1968г., в сила от 1970г.) – основният договор в тази насока. Желанието на протестиращите е за превръщането му в задължаваща конвенция, която не само да призовава, но и действително да доведе до пълното унищожаване на атомните оръжия на планетата – съответно да предотврати създаването на нови. Дори 65 години след ядрените бомбардировки над Хирошима и Нагасаки въпросът за ядреното обезоръжаване на живота ни явно не е намерил адекватен отговор.
Настоящият текст е бърз превод на изявление на служител от „Marfin Bank“ - банката, чиито клон бе запален днес в Атина и където трима души намериха смъртта си по трагичен начин.
Чувствам задължение към моите колеги, които загинаха толкова несправедливо днес, да говоря и да заявя някои обективни истини. Изпращам това писмо до всички новинарски агенции. Всеки, който все още има малко съвест, би трябвало да го публикува. Останалите могат да продължат да играят играта на правителството.
Противопожарната служба никога не издаде лиценз за въпросната сграда. Сделката за използването на сградата беше сключена под масата, точно както се случва с всички бизнеси и компании в Гърция.
Въпросната сграда няма противопожарни механизми, такива никога не са били планирани, нито инсталирани – т.е. няма пръскачки на тавана, пожарни изходи или противопожарни шлангове. Има само няколко пожарогасителя, които естествено не могат да помогнат при справянето със силен огън в сграда, която е построена по отдавна остарели стандарти за сигурност.
Нито един клон на „Marfin Bank“ няма нито един обучен за справяне с пожари служител, нито дори за използване на пожарогасител. Мениджмънтът на банката също така използва като претекст високите разходи и не би взел дори и най-основните мерки, за да защити служителите си.
Никога не е имало дори едно упражнение по евакуация в нито една от сградите, нито е имало обучения от страна на пожарникари, които да дадат инструкции за ситуации като тази. Единствените обучения, които са се състояли в банката, са относно сценарии за терористични действия и по-специално планиране на бягство от офисите за „големите глави“ на банката.
Въпросната сграда нямаше специални помещения в случай на пожар, въпреки че конструкцията й е много чувствителна за такива обстоятелства и въпреки че бе пълна с материали от пода до тавана. Материали, които са много леснозапалими като хартия, пластмаса, кабели, мебели. Сградата е обективно неподходяща за използването й като банка поради нейната конструкция.
Нито един от охранителите няма познания по оказване на първа помощ или гасене на пожар, въпреки че всеки път са отговорни именно за сигурността на сградата. Служителите трябва да се превърнат в пожарникари или охрана според апетита на г-н Вгенопулос [собственик на банката].
Мениджмънтът на банката стриктно забрани на служителите да си тръгнат тази сутрин, макар че те питаха за това от ранни зори – дори накараха служителите да заключат вратите и многократно повтаряха по телефона, че сградата трябва да остане заключена през целия ден. Дори блокираха достъпа до интернет, за да попречат на служителите да комуникират с останалия свят.
От много дни има пълно тероризиране на служителите на банката с оглед на мобилизациите [за стачката] от последните дни с устното „предложение“: или работите, или сте уволнени.
Двамата полицая под прикритие, които са разпределени във въпросния банков клон, за да предотвратяват обири, днес не се появиха, въпреки че ръководството на банката устно обеща на служителите, че те ще са там.
Най-накрая, дами и господа, направете своята лична преценка и спрете да се чудите, правейки се на шокирани. Вие сте виновни за случилото се и във всяка правова държава (като онези, които използвате от време на време като водещи примери по телевизионните си предавания) вече щяхте да сте арестувани за посочените по-горе действия. Моите колеги загубиха живота си днес поради злонамереност: злонамереността на „Marfin Bank“ и г-н Вгенопулос лично, който изрично заяви, че който не се появи на работа днес [5ти май, денят на общата национална стачка!], няма смисъл да си прави труда да идва на работа утре [тъй като ще бъде уволнен].
Проблемите на бежанците и имигрантите в България придобиха печална известност със случая на младата арменка Аревик Шмавонян, която е задържана неправомерно вече повече от месец в Дома за временно настаняване на чужденци в Бусманци. Тя се запознава по интернет с Давид от Монтана, в продължение на няколко години те подържат връзка от разстояние и накрая Аревик идва в България при своя любим. След изтичане срока на визата й обаче тя не успява да намери легален начин да остане и е принудително затворена в "Бусманци".
Самият Давид също се намира в деликатна ситуация. Семейството му е дошло в България от Армения през 1993, когато той е бил на 6 години. Той единствен обаче от цялото му семейство е без документи. За да получи арменски и след това български документи, Давид трябва да отбие 3 годишна военна служба в Армения - страна в която той почти не е живял (в момента е на 23 години), в която няма близки и чийто език не владее на необходимото за тази цел ниво. Сложната ситуация евентуално би намерила разрешение ако България бе ратифицирала две важни конвенции уреждащи статута на хората без гражданство (апатридите).
Задържането на Аревик е незаконно по няколко причини. Първо - принудителното задържане в "Бусманци" е крайна мярка, която се прилага след изчерпване на по-леките мерки като например подписка, или в случай че е извършено престъпление или задържаният е заплаха за националната сигурност. Случаят обаче не е такъв - семейството на Давид й осигурява адрес на пребиваване, а баща му е подписал нотариална декларация, че е неин гарант. Второ - на 30 март тя е подала молба за закрила пред Държавната агенция за бежанците, която в последствие е отхвърлена и в момента се обжалва в Административния съд в София. За времето на разглеждането на молбата и процесът на обжалването обаче, действието на заповедта за принудително извеждане извън територията на България се прекратява, а от там отпада и нуждата от задържане в Бусманци.
Междувременно Аревик продължава да бъде затворена - бременна в третия месец, с нарушено хранене и в лошо физическо и психическо здраве. Тя няма свободен достъп до адекватна за нейното състояние медицинска помощ, принудена е да живее в стая с още десетина жени, която вечер се заключва без достъп до тоалетна. Отчаяна от преспективите пред нея, Аревик реши да започне гладна стачка, подкрепена от Давид и семейството му, които също започват гладна и жадна стачка пред полицейското управление в Монтана.
За съжаление, случаят на Давид и Аревик не е изолиран а показателен за положението на бежанците и имигрантите в България. Много от тях имат проблеми с легализиране на статута си заради бюрократични спънки и законов вакуум или просто заради безразличие от страна на администрацията. "Нелегалният" им статут бива криминализиран брутално, като с лекота чужденци биват затваряни в дома в "Бусманци", който по много показатели не отстъпва на затвор.
След новината за гладната стачка, арменският посланик е заявил, че лично ще съдейства Аревик да бъде незабавно освободена в Монтана при Давид и да й бъде наложена единствено мярка "подписка" в местното полицейско управление.
Превод на статия на Наоми Клайн. Малко е старичък, но е актуален. Клайн е може би най-популярната журналистка, отразяваща развитията на така нареченото (от корпоративната медия) “антиглобалистко” движение. Това е движението, което се оформи около протестите срещу Световната търговска организация през 1999 г. в Сиатъл. Клайн настоява на това, че всъщност би следвало да наричаме Движението именно глобалистко. Истинският антиглобализъм идва от корпоративните, държавните, националистическите и фашистките елити, защото точно те са тези, които се опитват да разделят хората на измислени принципи. Те са тези, които унищожават истинската солидарност между хората. Докато глобалисткото движение се опитва да обедини хората отдолу нагоре и да създаде един свят, който е справедлив и свободен за всички човешки същества, а не само за богатите. Истинските антиглобалисти – държавните, корпоративните и фашистките елити се страхуват от борбата на глобалисткото движение. Това е така, защото те искат бедните и потиснатите хора да страдат, за да може един богат елит да живее охолно на гърба на останалите.
Пускам превода по повод това, че миналата седмица антисемити надраскаха еврейското училище. Това бе действие, което явно е насочено срещу деца от расистки подбуди. Подобни расистки акции нямат място в едно движение против милитаризма като цяло или против израелската окупация в частност. Фашистите се опитват да използват справедливия гняв на хората срещу окупацията в Израел и да го пренасочат към расизъм и антисемитизъм. По този начин фашистите легитимират окупацията, защото пропагандата на корпоративната медия ги ползва, за да изкара всяка съпротива - расистка, фашистка, антисемитска и абсолютно неадекватна.
Една разумна, прогресивна и адекватна позиция не приема антисемитските и фашистките извращения. Такава е и позицията на Движението за глобална справедливост. Това е и позицията изразена от Наоми Клайн в тази статия. Всъщност тя показва, че борбата за глобална справедливост, борбата против окупацията в Палестина и съпротивата срещу антисемитизма са свързани.
българия / граждански правасъбота март 20, 2010 17:57от автор LGB / снимки Another Stupid Agency
На 20 март 2010 г. пред "Дома за временно настаняване на чужденци" в софийския квартал Бусманци от 11 ч. до 13 ч. се проведе мирен протестен митинг против произвола и репресиите спрямо имигрантите и в защита на техните човешки права.
Събраха се около 40 човека, за да протестират срещу това антихуманно място, за незабавно освобождаване на хората и въобще против политиката на държавата спрямо задържаните там хора. Протестът беше организиран от Инициативен граждански комитет и "Федерацията на Анархистите в България". Присъстваха активисти от "Анархосъпротива", адвокати, приятели на задържани в центъра, блогъри, граждани.
11 коментари (последен - четвъртък юли 15, 2010 21:07)
На 2 юли в София се проведе "митинг" за солидарност със задържаните за побоя в трамвай 20. Присъстваха близки и съученици на обвинените, плюс двайсетина души от Национална съпротива. Проявата беше отразена с 
Днес в центъра на София на "Попа" се проведе първия по рода си протест срещу расизма, ксенофобията, хомофобията и засилващото се нео-нацистко насилие. Причина за него бяха бруталните актове на насилие, извършени на политическа основа миналата неделя от активисти на нео-нацистката групировка "Национална съпротива", както и разкритото след две години убийство на 25-годишния студент по медицина Михаил Стоянов, убит отново от нео-нацисти, защото "приличал на гей".
Дата: събота, 12 юни 2010
Днес пред пред затвора за чужденци в квартал Бусманци се състоя протест, иницииран от комитет в състав: Иван Кулеков, писател, Виктор Лилов, музикален продуцент, Светла Енчева, блогър, Яна Бюрер Тавание, активист. Протеста събра около 60-70, политически различно определящи се хора: леви, десни либерали, еколози, неутрални идеологически, блогъри, артисти, интелектуалци, майки с децата си , семейства на хора от различни народности, професори от университета / имаше и такъв, чийто студент, бил вътре в лагера/, още много други се обединиха в името на човешките права.
На 6 юни, неделя, ще се проведе митинг пред затвора за имигранти в 
Протестите по повод настоящата среща на ООН за ревизия на Договора за неразпространение на ядреното оръжие (1968) отново поставят въпроса за продължаващото наличие на ядрени арсенали в света дори 20 години след края на „Студената” война. За тяхното пълно унищожаване, следователно, е необходимо премахването на фундаменталните корени пораждащи милитаризма, войната и други силови отношения.
Проблемите на бежанците и имигрантите в България придобиха печална известност със случая на младата арменка Аревик Шмавонян, която е задържана неправомерно вече повече от месец в Дома за временно настаняване на чужденци в Бусманци. Тя се запознава по интернет с Давид от Монтана, в продължение на няколко години те подържат връзка от разстояние и накрая Аревик идва в България при своя любим. След изтичане срока на визата й обаче тя не успява да намери легален начин да остане и е принудително затворена в "Бусманци".
Превод на статия на Наоми Клайн. Малко е старичък, но е актуален. Клайн е може би най-популярната журналистка, отразяваща развитията на така нареченото (от корпоративната медия) “антиглобалистко” движение. Това е движението, което се оформи около протестите срещу Световната търговска организация през 1999 г. в Сиатъл. Клайн настоява на това, че всъщност би следвало да наричаме Движението именно глобалистко. Истинският антиглобализъм идва от корпоративните, държавните, националистическите и фашистките елити, защото точно те са тези, които се опитват да разделят хората на измислени принципи. Те са тези, които унищожават истинската солидарност между хората. Докато глобалисткото движение се опитва да обедини хората отдолу нагоре и да създаде един свят, който е справедлив и свободен за всички човешки същества, а не само за богатите. Истинските антиглобалисти – държавните, корпоративните и фашистките елити се страхуват от борбата на глобалисткото движение. Това е така, защото те искат бедните и потиснатите хора да страдат, за да може един богат елит да живее охолно на гърба на останалите.
На 20 март 2010 г. пред "Дома за временно настаняване на чужденци" в софийския квартал Бусманци от 11 ч. до 13 ч. се проведе мирен протестен митинг против произвола и репресиите спрямо имигрантите и в защита на техните човешки права.
