"The Shock Doctrine" (Шоковата доктрина) е най-новият документален филм на режисьора Майкъл Уинтърботъм, корежисиран от Мат Уайткрос, работили заедно и по филма "The Road to Guantanamo (2006)" (Пътят към Гуантанамо).
Базиран по книгата на Наоми Клайн със същото име и структуриран около публичните лекции на канадската писателка и активистка, "The Shock Doctrine" твърди, че политиката на "свободния пазар" на САЩ успява да доминира света чрез експлоатация на шокирани от бедствия и катастрофи хора и страни.
И филмът, и книгата показват как правителствата по целия свят използват природните бедствия, икономическите кризи и войните, за да прокарат радикалните политики на свободния пазар. Клайн нарича това "капитализъм на разрухата/бедствията" (disaster capitalism) и според нея той е толкова ефективен, колкото психиатричната шокова терапия при изтриването на нашата колективна памет.
Филмът прави извода, че резултатът често е катастрофален за обикновените хора и особено доходоносен за големите корпорации. "The Shock Doctrine" също така добавя към тезата от книгата на Клайн - която е писана преди скорошния пазарен крах - и анализ как финансовият свят се озова в настоящото лошо положение.
* За съжаление филмът все още няма субтитри. Тази версия на филма не е окончателна, като авторите смятат да добавят още 15-ина минути преди официалната му премиера, която все още не е анонсирана. Искрено бихме се радвали на помощ при субтитрирането на филма на български! Всички желаещи могат да ни пишат.
Онзи ден получих пред-публикационно копие от The Battle of the Story of the Battle of Seattle от Дейвид Солнит и Ребека Солнит. Насрочена е да излезе на десет годишнината от историческата коалиция от активисти, които спряха срещата на Световната търговска организация във Сиатъл, събитието, което подпали глобалното, антикорпоративно движение. Книгата чертае впечатляваща картина върху това, което наистина се случи в Сиатъл, но когато говорих с Дейвид Солник, гуруто на прякото действие, който помогна за изграждането на стратегията в Сиатъл, той не се интересуваше толкова от спомените за 1999 г., толкова колкото искаше да говори за предстоящата среща за климата на ООН, както и за акциите за "климатична справедливост" в САЩ на 30.11, в чиято организация помага той. " Определено това е движение от сиатълски тип," каза ми Солнит. "Хората са готови да действат." Това определено е сиатълско качество на мобилизацията за срещата в Копенхаген: огромното разнообразие от групи, които ще са там; разнообразието в тактиките, които ще бъдат демонстрирани; както и правителствата на развиващите се страни, които изглеждат готови да поставят исканията на активистите на масата за преговорите. Но Копенхаген не е просто преповтаряне на Сиатъл. Вместо това усещанието е, че прогресивните тектонски плочи се надигат, изграждайки движение, които се опира на силата на предишната епоха, но също така учи от грешките си.
Когато попадна на такива постове си казвам – не, не може да бъде чак толкова зле. На колкото повече попадам, толкова повече спирам със стандартната автоматична реакция – отказът да се замисля за стените днес.
Покрай гръцките вълнения миния декември попаднах през блога на Пейо в блог със звучното име „Бай Далай“, където арторката на блога постоянно превеждаше и публикуваше информация за ставащото там. Използваще всички възможни източници – от официалните информационни агенции, през сайтовете на окупираните университети, до блоговете на участници във вълненията. Постът, който най-ясно помня от всички, е този. Гласът на бежанците, изричащ още като начало на посланието "Тези дни са и наши"
Реформата се случва твърде бавно в институциите за възрастни с умствена изостаналост и психични разстройства в България, Румъния и Сърбия - където хроничното занемаряване, отвратителните условия на живот, и употребата на физически имобилизации и високи дози лекарства с цел контрол на поведението, продължават да са рутина.
Този репортаж от мястото на събитията започва от първия ден на Срещата на Г20 в Питсбърг, ознаменувани с въодушевена съпротива и конфронтации – възможно най- силните за последните пет години, случили се в анархистското движение в Северна Америка. В този хаотичен и съвсем нов текст ние ще се опитаме да предадем атмосферата на тези дни и да повдигнем няколко основни въпроса.
На 04.09.2009 г., петима млади дейци на "Анархо-синдикалистка Инициатива" (ASI-IWA) Тадей Курепа, Иван Вулович, Саня Дойкич, Ратибор Тривунац и Никола Митрович, бяха арестувани от сръбските власти по нелепото обвинение в "международен тероризъм", което според сръбските закони е равносилно на "геноцид". Няколко дни по-късно бе арестуван и шести човек - Иван Савич. Обвинението е повдигнато само по подозрение, което се състои в това, че задържаните евентуално са били замесени в скорошна акция, при която от неизвестно лице, са били хвърлени два коктейла "Молотов" срещу сградата на гръцкото посолство в Белград (в солидарност с гръцкия анархист Тодорос Илиполос, който все още беше в затвора и в гладна стачка към 25-ти август. Тодорос беше арестуван по време на продължаващия със седмици бунт, последвал убийството на 15 годишния Алексис в Гърция и бе държан без повдигнати обвинения или присъда повече от половин година!), което шестимата категорично отричат. Държавният прокурор определи 30 дни арест за тях, а в случай, че съдът ги признае за виновни за действието, ги очакват от 3 до 15 години затвор. На 5ти септември Анархо-синдикалистка Инициатива" излезе с изявление относно арестите на техни членове.
В петък, 18.09.2009 в пред сръбското посолство в София се проведе протест, организиран от Федерация на анархистите в България (ФАБ), автономна група "АнархоСъпротива", симпатизанти и поддръжници на каузата, под наслов "Свобода за сърбските синдикалисти!". Въпреки дъждовнoто време около 35-40 души дойдоха, за да изразят своята солидарност с арестуваните сръбски приятели и съидейници.
Поради тежките обвинения, аресуваните сръбски активисти се нуждаят и от финансова помощ, след като разходите по процеса вече надвишават 10 000 евро.
Широко движение от защитници на гражданските права призовава всички хора да се присъединят към действията срещу продължаващото разширяване на мерките за наблюдение, провеждано от правителства, администрации и бизнес компании.
На 12 септември 2009 г. (събота) всички заинтересовани граждани по целия свят ще се съберат да протестират под мотото “Свобода, а не страх 2009 – Да спрем манията за подслушване”.
Ден: 12 септември (събота) Начало: 10.30 часа Място на събиране: Градинката между Александър Невски и Парламента Маршрут на движение: От градинката между Софийски университет и Народното събрание, по бул „Цар Освободител“, по бул „Г.С Раковски“, по ул. „Гурко“, по ул. „6 септември“ до градинката пред МВР.
Манията за наблюдение и подслушване нараства. Наблюдението се увеличава особено много на работното място. Служителите са наблюдавани в работната им среда, а понякога дори и личният им живот не е пощаден. В същото време държавните институции не пропускат възможността да ни регистрират и наблюдават. Без значение какво правим, на кого се обаждаме, къде ходим, с кого сме приятели, какви са интересите ни, в кои групи участваме – „Големият брат” правителството и „малките братя” от бизнеса знаят всичко това с все повече подробности. Произтичащата липса на поверителност застрашава нашето общество. Хора, които постоянно усещат, че ги наблюдават и следят, губят желание да се борят независимо и смело за правата си и за едно справедливо общество.
Елементарният принцип на влияние на търговската реклама изхожда от това, че рекламата разчита на нерационалните потребители. Колкото по-елементарно разсъждава зрителя, колкото по-неосъзнат е в социално отношение, толкова по-лесно става жертва на рекламата. Съответно огромната част от рекламите не се правят за онези, които искат да мислят – не че те са малко, просто е трудно да им вземеш парите за глупости. Но рекламата не е сама за себе си, тя не се прави, за да стои в рекламния свят, рекламата е по телевизията, по радиото, във вестниците, в новинарските емисии, във филмите, на улицата, край магистралата... Рекламата е все по-голяма част от света, в който живеем. Тя е придатък към този свят, създаден от корпорациите. В този придатък хората, които задават много въпроси нямат място. Но онези, които бързат да си оставят парите, се чувстват у дома. В действителност изборът ни човека не е да купуваме разумно или неразумно, а да бъдем консуматори или аутсайдери.
В последните месеци стачките и окупациите от страна на работници по целия свят значително нараства. Причините за тези действия са настъпващите съкращения поради световната икономическа криза, причинена от богатите, но плащана за пореден път от бедните.
Френската работническа революция достигна също експлозивен етап... Работниците във Франция продължават да протестират срещу уволненията, като след отвличанята на шефове, станали известени като "bossnapping", те заплашват и с взривяване на фабрики, ако не им бъдат изплатени обезщетения. Още за протестите във Франция: 1 | 2.
От два месеца в перуанска Амазонка местното индианско население протестира мирно и с преки действия. Те са насочени срещу новоприетия декрет на социал-демократическото управление на Алан Гарсия, който отнема фундаментални права и прокарва интересите на транснационални петролни фирми в областта. Още през 2008 година президентът Гарсия прие серия от укази, с които разчисти пътя за транснационалните инвестиции в перуанска Амазонка. Указите позволяваха на чуждите компании да разработват ресурсите там (Перу е водеща страна в региона по добива и преработката на сребро, мед, цинк и злато), без да се допитват до местното население - само с договореност с правителството в Лима...
1 коментари (последен - понеделник януари 04, 2010 22:26)
Проект 
Онзи ден получих пред-публикационно копие от 
Когато попадна на 
Реформата се случва твърде бавно в институциите за възрастни с умствена изостаналост и психични разстройства в България, Румъния и Сърбия - където хроничното занемаряване, отвратителните условия на живот, и употребата на физически имобилизации и високи дози лекарства с цел контрол на поведението, продължават да са рутина.
В петък, 18.09.2009 в пред сръбското посолство в София се проведе протест
Широко движение от защитници на гражданските права призовава всички хора да се присъединят към действията срещу продължаващото разширяване на мерките за наблюдение, провеждано от правителства, администрации и бизнес компании.
Елементарният принцип на влияние на търговската реклама изхожда от това, че рекламата разчита на нерационалните потребители. Колкото по-елементарно разсъждава зрителя, колкото по-неосъзнат е в социално отношение, толкова по-лесно става жертва на рекламата. Съответно огромната част от рекламите не се правят за онези, които искат да мислят – не че те са малко, просто е трудно да им вземеш парите за глупости. Но рекламата не е сама за себе си, тя не се прави, за да стои в рекламния свят, рекламата е по телевизията, по радиото, във вестниците, в новинарските емисии, във филмите, на улицата, край магистралата... Рекламата е все по-голяма част от света, в който живеем. Тя е придатък към този свят, създаден от корпорациите. В този придатък хората, които задават много въпроси нямат място. Но онези, които бързат да си оставят парите, се чувстват у дома. В действителност изборът ни човека не е да купуваме разумно или неразумно, а да бъдем консуматори или аутсайдери.
В последните месеци стачките и окупациите от страна на работници по целия свят значително нараства. Причините за тези действия са настъпващите съкращения поради световната икономическа криза, причинена от богатите, но плащана за пореден път от бедните.
От два месеца в перуанска Амазонка местното индианско население протестира мирно и с преки действия. Те са насочени срещу новоприетия декрет на социал-демократическото управление на Алан Гарсия, който отнема фундаментални права и прокарва интересите на транснационални петролни фирми в областта. Още през 2008 година президентът Гарсия прие серия от укази, с които разчисти пътя за транснационалните инвестиции в перуанска Амазонка. Указите позволяваха на чуждите компании да разработват ресурсите там (Перу е водеща страна в региона по добива и преработката на сребро, мед, цинк и злато), без да се допитват до местното население - само с договореност с правителството в Лима...
